След края на първия АСТ Фестивл за свободен театър и като начало на 2012 година, решихме да направим една обща среща на всички подкрепили фестивала с участието си или интереса си към него, членове и привърженици на АСТ.
За това заповядайте в
Галерия „Снежана” ( ул. “Иван Денкоглу”30)
на 16 януари /понеделник/ от 17.30ч до 20ч
Ще говорим за:
1. Първи фестивал за свободен театър – какво всъщност се случи – анализ, резултати и бъдещи планове
2. АСТ Фестивал за свободен театър и IETM Караван в София, през погледа на Нови Драматургии – Ангелина Георгиева и Мирослава Мариянова
3. Предложението на Международната мрежа в областта на изпълнителските изкуства (IETM) за пленарна среща в София през 2014 г.
4. Галерия Снежана като културно пространство
5. Бъдещи планове на АСТ
Ще се радваме да се видим на по чаша вино и да си пожелаем успешна година.
Молим ви да потвърдите участието си в срещата до 13 януари 2012г. на този мейл: act@actassociation.eu
С пожелания за успешна и вдъхновяваща година,
Екипът на АСТ
Здравейте приятели,
Преди ден получихме тази официална покана.
———————————————————————————————————————————————–
На 16 декември (петък) ще се проведе среща за обсъждане на Национална стратегия за развитие на културата , организирана от Министерство на културата. Тя е насочена към творческите съюзи и неправителствените организации и ще се проведе от 14.00 часа в залата на „Сцена 17” на Министерството на бул. „Ал. Стамболийски” № 17. За повече информация посетете:
http://mc.government.bg/newsn.php?n=2806&i=1
С уважение,
Христина Попова
————————————————————————————————————————————————–
Тази среща може да се окаже началото на истинската работа по дългоочакваната стратегия за развитие на културата. Каним всички от вас, които имат интерес да се присъединят към срещата като участници от страна на АСТ.
поздрави,
екипът на АСТ
ACT Фестивал за свободен театър
04.10.2011
Асоциация за свободен театър представя:
ACT Фестивал за свободен театър
http://actfestival.wordpress.com
или за това как кокошките са принудени да се правят на кукувици
16 – 20 ноември, София
АСТ Фестивал за свободен театър се реализира от Асоциация за свободен театър (www.actassociation.wordpress.com) с финансовата подкрепа на Министерство на културата, Национален фонд „Култура”, Програма „Култура” на Столична община и Фондация „Етюд”.
ФЕСТИВАЛ ЗА СВОБОДЕН ТЕАТЪР
Спектакли, включени в селекцията на първото издание
(по азбучен ред)
Александър Георгиев „HEIDI”
Валерий Пърликов Акция „Червяк”
Галина Борисова “Хуанита Хилдегард Бо”
Димитър Димитров и Йордан Славейков „Паякът”
Жана Пенчева „Епизод IV: размисли през свободното време”
Ида Даниел и ghostdog „Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка”
Николина Тодорова и Деница Дикова „In Be Twin”
Петър Тодоров “Кълбо”
Петя Стойкова „STRINGS”
Фестивалът ще има честта да представи и шест премиерни заглавия от новия сезон:
Брейн Стор Проджект „Музей на хигиената”
Веселин Димов “Любовния живот на съвременните роботи”
Гергана Димитрова и Здрава Каменова „Праехидно”
Дерида Денс „А.S.А”
Калин Ангелов и Здрава Каменова „Гарфънкъл търси Саймън”
Мартин Вангелов „Има такава пиеса”
Очаквайте скоро и точната програма на Фестивала, с посочени за отделните спектакли места, дати и часове!
Благодарим на всички участници за отделеното време, показания ангажимент, поетата отговорност и най-вече за сърдечността и солидарността, която показахте със своите споделяния, презентации и коментари!
Щастливи сме, че бяхме свидетели на една така специална среща между много различни личности, но същевременно – между равностойно ангажирани и задълбочени в своя начин и посока на работа творци. Надяваме се, че подобни срещи и споделяне на предпочитания и опит ще станат по-честа и обичайна практика сред творците на свободна практика.
Благодaрим и на студио “Suspacious” за предоставеното пространство и за подкрепата, която ни предлага в името на нашата кауза!
Фестивал!!!
26.07.2011
Фестивал на свободния театър
16-20 ноември 2011, София
Първият в страната Фестивал на свободния театър има за цел да създаде открита платформа за спектаклите на онези представители на сценичните изкуства, които са избрали да работят на свободна практика и да реализират своите спектакли на проектен принцип.
Фестивалът ще се проведе от 16-ти до 20-ти ноември 2011 на различни локации в София като основни пространства-партньори са ТР „Сфумато”, Център за култура и дебат „Червената къща”, Дерида Денс Център и The Fridge. Програмата предвижда представянето на 15 независими продукции.
Официални гости на фестивала ще бъде група от 15 представители на различни чуждестранни организации и институции в областта на изпълнителските изкуства, които в рамките на четири дни ще имат възможност да посещават избраните от тях спектакли, както и да се срещнат с представители на различни институции и неправителствени организации и с театрални практици. Тяхното гостуване ще бъде организирано в сътрудничество с Mеждународната организация в областта на изпълнителските изкуства IETM, на която ACT е член от началото на 2010 година.
Кой може да кандидатства?
За включване в програмата на фестивала могат да кандидатстват всички артисти и екипи на свободна практика, работещи в сферата на изпълнителските изкуства. Членството в Асоциацията не е задължително условие за кандидатстване.
Краен срок за изпращане на попълненият формуляр за участие и съпътстващите го документи – 5 септември 2011. Кандидатури постъпили след изтичане на срока, няма да бъдат разглеждани.
Документи за кандидатстване:
Формуляр за участие, Условия на селекция, Технически изисквания за Vimeo
Очакваме вашите кандидатури!
Екип на Фестивал на свободния театър,
Юлия Денчева, директор
Веселин Димов, сценични събития
Младен Алексиев, чуждестранни гости
Отговор на заместник-министъра на културата Митко Тодоров по повод публикуваното становище на АСТ
14.06.2011
Писмото на заместник-министъра, страница 1 – MKotgovor1 и страница 2 – MKotgovor2
СТАНОВИЩЕ
По повод заповед на Министерство на културата РД09‐0206 от 3.05.2011
Заповед РД09‐0206 от 3.05.2011 е проява на изключително тревожна тенденция в действията на Министерството на културата.
Първата крачка на така наречената театрална реформа се ограничи единствено с въвеждане на делегирани бюджети за държавните театрални и музикални организации, което стимулира комерсиалния подход, без да зададе каквато и да било посока за съдържание и културна стратегия и игнорира всички останали изпълнителски продукти, освен тези на държавните културни институти.
Тя за пореден път не уреди официално статута на независимия театрален продукт по никакъв начин.
Сега сме свидетели на следният факт ‐ втора крачка, която променя правилата при заварено положение.
Министърът на културата издаде заповед РД09‐0206, с дата 03.05.2011г., с която държавата започва да санкционира правата на достъп до театрален продукт на театралната публика като отказва дотации на билети при определени обстоятелства.
Необходимо е да се отбележи, че освен острите противоречия, които се съдържат в самата заповед и могат да бъдат тълкувани според случая, определени нейни точки реално поставят извън нормата важни за развитието на културата практики – копродукциите, груповите посещения на театър (например на ученици и детски градини), разпространението на театралния продукт извън мястото на производство и участието му във фестивали, като санкционират с лишаване от субсидия всяко едно от тези действия.
Това, което изключително много тревожи нашите организации, е че новата заповед санкционира всеки вид сътрудничество между държавни сцени и свободни театрални субекти. Тя прави още по‐трудна и реализацията на театрални проекти, субсидирани на конкурсен принцип.
2
Логично е да предположим, че проектите, реализирани чрез финансиране на конкурсен принцип са с безспорно високо художествено ниво, след като още на етап идеен проект им е било гласувано доверие за финансова подкрепа от експертна комисия.
Ако въпреки това до този момент билетите продавани от независими театрални организации нямаха статут на дотирани, то от тук нататък и държавните театри, предоставили своите сцени за представяне на тези (оценени като притежаващи особено висока художествена стойност и затова подкрепени финансово проекти) ще бъдат санкционирани с лишаване от субсидия за всички билети, носещи приход на организацията автор.
Този параграф от заповедта говори за незаинтресованост от страна на Министерство на културата от реализацията на високооценените творчески проекти. Незаинтересованост дали финансовите средства, отделени от държавния бюджет (отпуснати от самото него и други държавни органи, подкрепящи културата), ще бъдат използвани ефективно.
Този акт води и до демотивация на държавните театрални сцени да обогатяват програмата си с нови изпълнителски форми, текстове, авторски идеи и личности.
За голяма част от независимите проекти държавните театрални сцени са единствен вариант за реализация и устойчиво разпространение, тъй като свободни театрални сцени, които държавата да поддържа, не съществуват.
Ето защо тази заповед всъщност отнема възможността за реализация и разпространение на театрални продукти, които са получили държавни средства, което прави разходването на пари за тях неефективно и обрича този сектор на деградация.
Нашият въпрос е: Защо министерството спира разпространенението на културни продукти, оценени като притежаващи особена художествена стойност, вместо да ги подкрепя?
Защо този сектор е особено важен за изпълнителските изкуства и трябва да бъде грижа на всяка държава?
Това е полето за изява на най‐младите автори и творци, които иначе не биха могли да се развият; пространството, в което регулярно се раждат новите форми, идеи и текстове – най‐новите, съвременни тенденции в изпълнителските изкуства. Това е зоната, където културният обмен е най‐активен, където се изпробват нови практики и методологии.
Това поле трябва да съществува и да е активно, за да захранва и развива целия театрален контекст. От него той може да си набавя нова енергия и съдържание, тъй като в противен случай е осъден на постепенно застаряване и безкрайна репродукция на стари образци, които постепенно губят връзка с аудиторията и притежават по‐скоро историческа стойност отколкото жива актуалност.
Бидейки по своя характер по‐скоро изследователски и екпериментаторски, образователен и социален, залагайки на новото и важното в момента, а не на очакваното и гарантирано печелившето, свободният театър има нужда за своето развитие от реална и добре премислена държавна културна стратегия.
3
От това биха спечелили всички.
През последните две години нашите организации развиват своята дейност с цел да допринесат за реална културна децентрализация в България, разработване на нови аудитории, достъп на публиките до разнообразен културен продукт, възможност за професионална реализация на най‐младите професионалисти и развитие на нови форми в театъра. За това време те успяха не само да се включат в обществения дебат, но и да осигурят определени регулирани отношения с държавните сцени (досега единствените, на които можеше да се постигне устойчиво разпространение на културен продукт на изпълнителските изкуства).
С настоящата заповед на Министъра на културата, която сменя оповестените преди няколко месеца правила, всички договорености се обезсмислят, а най‐младите и инициативни театрални професионалисти (и преди поставени от Министерството в неравностойна позиция) се оказват нежелани на държавните сцени.
АСОЦИАЦИЯ ЗА СВОБОДЕН ТЕАТЪР
Председател на УС
Ида Даниел
ОБСЕРВАТОРИЯ ПО ИКОНОМИКА НА КУЛТУРАТА
Директор
Диана Андреева
АСОЦИАЦИЯ ЗА СВОБОДНА ТЕАТРАЛНА ИНИЦИАТИВА
Председател на УС
Симона Попова
Резултати от конкурса на АСТ и ТР Сфумато.
22.03.2011
Моля за извинение за забавянето на публикуването на резултатите от конкурса. Причините за забавянето са технически а вината е моя.
С. Георгиев
——————————————————————————————————————————————-
Елена Димитрова с театрален проект „Евангелие според Пилат” е победителят в конкурса на АСТ и Сфумато
На 21.03.2011г, журито на конкурса – Маргарита Младенова (ТР Сфумато), Ангелина Георгиева (театровед, Нови драматургии) и Светозар Георгиев (член на АСТ), обяви театралния проект, спечелил финансиране и база за реализация. Победителят на първия конкурс организиран от Асоциацията за свободен театър е Елена Димитрова – актриса на свободна практика, с театрален проект „Евангелие според Пилат” по текста на Ерик Еманюел Шмит „Евангелие според Пилат” и откъси от романа на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита”
Ръководител проект: Елена Димитрова, актриса
Участници в проекта: Елица Андреева, сценограф и Биляна Петрова, режисьор.
Актьорски състав: Ивайло Гандев, Адриан Филипов, Елена Димитрова
Спечелилият идеен проект ще получи финансова подкрепа от 5 000лв., както и възможността да репетира два месеца в Театрална работилница “Сфумато”, да се представи пред публика в рамките на Малък сезон (в работен вариант) и да има премиера до 30.09.2011г. След това спектакълът ще влезе в програмата на театъра, като 80% от приходите от билети ще остават за екипа.
В конкурса участваха 13 свободни проекта, от които 8 за театрални постановки и 5 проекта в сферата на танцовото изкуство. Комисията благодари на кандидатствалите екипи за професионално и коректно подготвените проекти.
Конкурсът на АСТ и ТР Сфумато
15.03.2011
АСТ - Асоциация за свободен театър и ТР Сфумато приключи приемането на предложения за конкурса “АСТ в Сфумато”на 11.03.2011г.
В конкурса кандидатстваха 13 свободни проекта, от които 8 за театрални постановки и 5 проекта в сферата на танцовото изкуство.
В момента журито, в лицето на Маргарита Младенова (ТР Сфумато), Ангелина Георгиева (театровед, Нови драматургии) и Светозар Георгиев (член на АСТ), разглежда предложенията, а на 21 март 2011г ще бъде официално обявен избраният проект.
Спечелилият идеен проект ще получи финансова подкрепа от 5 000лв., както и възможността да репетира два месеца в Театрална работилница “Сфумато”, да се представи пред публика в рамките на Малък сезон (в работен вариант) и да има премиера до 30.09.2011г. След това спектакълът ще влезе в програмата на театъра, като 80% от приходите от билети ще остават за екипа.
АСТ – Асоциация за свободен театър продължава дейността си в подкрепа на свободните театрални и танцови изпълнители и обединяването на практиците, работещи на свободна практика в полето на съвременните изпълнителски изкуства.
Списък на кандидатствалите за конкурса “АСТ в Сфумато” (по реда на подаване на документите)
1 Галина Борисова – режисьор и хореограф
2 Калин Ангелов и Здрава Каменова – режисьори
3 Дарина Параскова – режисьор
4 Веселин Димов – режисьор
5 Александър Мануилов – драматург
6 Николина Тодорова и Деница Дикова – артисти на свободна практика
7 Веселка Кунчева – режисьор
8 Полина Харизанова – актриса на свободна практика
9 Силвия Станоева – актриса на свободна практика
10 Жана Пенчева – автор на проекта и хореограф
11 Велина Кокалова – сценограф
12 Лиляна Байлова – режисьор
13 Елена Димитрова – актриса на свободна практика 14 Крис Шарков – режисьор
Крайният срок за участие в конкурса на АСТ и ТР Сфумато е на 11 март. Който желае да участва да може изпрати необходимите документи на jdencheva@actassociation.eu.
ПОКАНА
АСТ - Асоциация за свободен театър и ТР Сфумато обявяват конкурс за театрален или танцов проект, който да се реализира на сцените „Underground” или Камерна в Театрална Работилница “Сфумато”.
Условия за участие в конкурса:
- кандидатите да са членове на АСТ*
- да изпратят попълнен формуляр за участие не по късно от 11.03.2011г (включително) на e-mail: jdencheva@actassociation.eu
Одобреният проект ще получи:
- Финансова подкрепа в размер на 5 000лв.
- Два месеца репетиции в Театрална Работилница “Сфумато”
- 80% от приходите от продажбите на билети за това представление.
Формуляр за кандидатстване може да изтеглите от тук. За въпроси пишете на e-mail: jdencheva@actassociation.eu
* можете да станете член на АСТ като попълните и предадете карта за членство на act@actassociation.eu
ЗАКОН ЗА СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА (ЗСИ)
ФИЛОСОФИЯ НА ЗАКОНА
(В .pdf формат може да изтеглите текста от тук)
Всеки един закон има своя философия, мотивация и предварителна оценка
на ефектите. В своята философия той трябва да назове обществената позиция,
която застъпва, приоритетите, които си поставя, принципите, на които разчита и
се позовава и които иска да прокара като практики в обществения живот при
законовото уреждане на сферата към която се отнася. Всеки закон се създава, за
да уреди по-доброто функциониране на даден сектор. В своята мотивация, той би
трябвало да обоснове нуждата от създаването си, конкретните цели, които си
поставя и основните инструменти, с които ще ги постигне.
На тази база трябва да се предвидят и очакваните ефекти от въздействието
на приложението на закона, както и средства за периодично отчитане на тези
ефекти и възможности за коригирането му в случай на непредвидени негативни
тенденции. Така погледнато, всеки един закон не е застинало веднъж завинаги
множество от перформативни езикови конструкти, а една динамична система,
която е в непрекъснат обмен със случващото се около нея, един активен
инструмент за регулация на обществения живот. Колкото по-добре е изработена
законовата база за случване на даден сектор, толкова по-малко и лесни за
корекция биха били дефектите, които тя дава в приложението си на практика.
Именно затова е нужен широк дебат и съгласие на всички засегнати страни при
разработването на философията на един закон, приоритетите и конкретните цели,
които той си поставя, както и внимателна и задълбочена предварителна оценка на
въздействията от него.
Тъй като сценичните (изпълнителските) изкуства са част от най-
динамичната и жива сфера от културата на една страна, то законовата уредба за
тяхната закрила и развитие е важна задача за всяка държава. С оглед на
настоящата ситуация в България, както и развитието им (или неразвитието им) в
последните двадесет години, нуждата от радикална реформа в тази област на
изкуствата е повече от очевидна. За това би могъл да послужи един Закон за
сценичните изкуства – да обоснове и назове начина на реформиране на сектора,
който би довел до неговото развитие, по-добро и ефективно функциониране,
изпълнявайки държавните приоритети с помощта на обществени средства и
следвайки дългосрочна културна стратегия, разработена от широка група
експерти.
1. ВИЗИЯ
Философията на един закон трябва да изразява визията, която този закон иска да
направи възможна и превърната в реална практика във функционирането на
съответния сектор. От това следва да бъдат зададени няколко основни въпроса:
1. В каква ситуация искаме да се намират сценичните изкуства в страната след
10 години? Какво е бъдещето, което искаме този закон да отреди на
сценичните изкуства в страната?
2. Какви са близките и далечните цели за осъществяването на тази визия?
3. Какви са средствата за постигане на тези цели?
4. До колко прилагането на закона ще доведе до реално повишаване
ефективността на съответния сектор и ще подобри начина на живот на
работещите в този сектор? Кои са реалните измерими показатели, по които
може да бъде проследено влиянието на закона?
5. Как визията за развитие на сектора, вложена в закона, се съотнася към
общоевропейските ценности и стандарти в този сектор? Прави ли тя
българските сценични изкуства достатъчно комуникативни и
конкурентноспособни в общоевропейското културно пространство?
Отговорите на тези основни въпроси трябва да бъдат точни и практически
насочени.
2. ПРИОРИТЕТИ
(РЕАЛНО ПОСТАВЕНИ ЦЕЛИ ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЕТО НА ЗСИ)
ЗСИ трябва да прокарва визия и стратегия относно съвременното развитие на
живото българско изпълнителско изкуство с висока художествена стойност, което
е пряко свързано с отстояването на българската идентичност и е неделимо от
задълженията на държавата за образование, здравна и социална грижа за своите
граждани.
Визията, заложена в националната стратегия за развитие сектора на сценичните
изкуства, задължително трябва да бъде съобразена и с общите насоки на
европейските документи по въпросите на културните политики, залегнали в
културните стратегии на всички страни-членки на ЕО. В нашия случай основните
положения, на които един адекватен и задаващ перспектива съвременен Закон за
сценичните изкуства трябва да стъпва, са до голяма степен вече разписани в
ЗЗРК (гл.1, чл.2):
- демократизъм на културната политика в областта на сценичните изкуства;
- свобода на творчеството и недопускане на цензура (включително цензура
чрез липса или намаляване на държавно финансиране);
- децентрализация на управлението и финансирането на дейността в
областта на сценичното изкуство;
- равнопоставеност на творците и културните организации;
- насърчаване на културното многообразие (плурализъм);
- откриване, подпомагане и обучение на млади таланти в областта на
културата;
- създаване на система от източници за извънбюджетно финансиране;
- поощряване на дарителството, меценатството и спонсорството в областта
на културата;
- развитие и усъвършенстване на образованието в областта на изкуствата и
културата.
Тъй като в случая тези приоритети са приложени конкретно към сектора на
сценичните изкуства, трябва да добавим също и:
- изграждане, развитие и възпитание на аудитории (вкл. популяризиране на
сценичните изкуства сред най-младото поколение чрез пряко
взаимодействие и общи програми на Министерство на културата и
Министерство на образованието);
- популяризиране продукции на български автори в страната и чужбина;
- насърчаване създаването и развитието на нови форми;
- подкрепа на фестивали и други форуми в областта на сценичните изкуства;
- съхраняване, архивиране и анализ на постиженията в областта на
сценичните изкуства.
Реална стратегия за сектора на сценичните изкуства би имало едва тогава, когато
заложените в закона приоритети осигуряват детайлно обхващане на различните
аспекти във функционирането на полето. Общите и генерализирани списъци не
указват ясно зоните, нуждаещи се от регулаторни намеси и поради тази причина
са неефективни.
3. КОНТЕКСТ
Съобразно практическата насоченост на Закона за сценичните изкуства, а именно
- да актуализира, класифицира и регулира системата на отношения в сферата на
сценичните изкуства, за основа на предвижданите промени и желаното
осъвременяване на фунцкионирането на сектора, трябва да послужи реално и
подробно проучване на настоящата ситуация в този сектор.
Проучването трябва да постига цялостен и обективен поглед върху всички агенти,
действащи в полето на сценичните изкуства в страната. Изключването на който и
да е било от участниците в производството на сценична културна продукция би
нарушило принципите на демократизма и равнопоставеността и би довело до
едностранчивост на закона, което би възпрепятствало положителното
въздействие на този закон върху развитието на сектора и поради тази причина е
недопустимо.
Важни въпроси в тази посока са:
1. Кои са активните участници в производството на сценична културна продукция
в страната? (държавни културни институти, общински културни институти,
неправителствени организации, частни организации, физически лица,
неформални групи професионалисти);
2. Колко са активните участници в производството на сценична културна
продукция в страната?
3. Какво е разпределението на сценичното културно производство в страната?
(картографиране разпределението и локализиране зони на засилено или
липсващо производство, какво е това разпределение и съобразно типовете
организационна структура; отчитане броя на заетите в съответната дейност
(работещи екипи, персонал, временно заети) и отчитане квалификацията на
персонала; отчитане на демографските и икономически фактори, отчетливо
обособяване на типове практически казуси, пред които са изправени отделните
производители в сферата на сценичните изкуства – на тази база: изготвяне на
практическа и ефективна стратегия за осигуряване на равен достъп до
разнообразна сценична културна продукция на граждани от всички райони на
страната);
4. Какви са типовете активни участници в производството на сценична културна
продукция в страната? (класифицирани спрямо типа финансиране, което
подкрепя дейността им, спрямо разполагането с или липсата на собствен сграден
фонд, спрямо броя на ангажираните в дейността, спрямо честотата на
произвежданата продукция, спрямо пряката културна функция, която този
участник осъществява в контекста, в който практикува);
5. Какви са типовете сценични изкуства, които отделните активни участници в
страната произвеждат? (отчитане технологичните специфики на отделниките
типове сценични изкуства; задължителна съпоставка с типовете изкуства в
общоевропейско поле за постигане на изчерпателен и обективен поглед над
полето на сценично производство в страната; на базата на тази съпоставка – ясен
разчет за разпределянето на подкрепа – кои типове сценично производство са
оптимално подкрепени, кои не получават достатъчно подкрепа – на тази база:
изготвяне на практическа и ефективна стратегия за преразпределяне на средства
и ресурси с оглед осигуряването на културното и артистично многообразие на
продукцията на сектора на сценичните изкуства);
6. Какъв е наличния сграден фонд в страната, даващ възможност за насърчаване
производството на сценична продукция във всичките й разновидности? (ясно
калкулиране инвестициите в сграден фонд; на базата на разделението на
организациите на организации, разполагащи със сграден фонд и на организации
без сграден фонд – изготвяне на стратегия за изграждането на система от
финансови и организационни инструменти, които дават възможност на всички
активни участници в това професионално поле да осъществяват своята сценична
продукция в нормални условия на работа – по този начин: практическо постигане
на равнопоставеност между отделните типове активни участници в полето с оглед
на сградния фонд);
7. Какви са наличните финансови инструменти и източници на финансиране,
пряко ангажирани с производството на сценична културна продукция? (съответно:
какъв е общия размер на подпомагането в тази сфера, как се разпределя той и на
какво основание. На тази база: ясно очертаване на зоните с оптимално
финансиране и зоните с минимално или липсващо финансиране, както и
ефективност на финансирането. Тяхното определяне ще послужи за практическа
основа за преразпределяния и разработване на допълнителни финансови
механизми с цел постигането на равнопоставеност между различните типове
активни участници в полето, както и до културно и артистично многообразие на
произвежданата от сектора на сценичните изкуства продукция. На базата на ясно
очертаното държавно участие във финансирането на този сектор (размер и
регулярност на подкрепата и прозрачност и демократичност на разпределянето)
се дава възможност за изграждането на ефективна система от алтернативни
източници за финансиране, която да осигури многостранното подкрепяне
развитието на сектора);
8. Какви са осигурителните мерки, свързани със здравното, социалното и
пенсионното осигуряване на работещите в сектора на сценичното културно
производство професионалисти? За стабилизиране на сектора и за изваждането
на практикуващите от позицията на социална несигурност и незащитеност -
свързана с организационната специфика и често нерегулярността на
упражняваните от тях професии – трябва да бъдат предвидени осигурителни
механизми на защита. Това многократно би повишило стабилността на сектора и
би подобрило ефективността и качеството на произвежданата от него продукция.
4. СРЕДСТВА ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЖЕЛАНИТЕ ЕФЕКТИ
(ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛАГАНЕ НА ЗАЛОЖЕНИТЕ ПРИНЦИПИ)
Едва след реално направената равносметка и обхващането на всички действащи
форми на производство на сценична културна продукция в страната, както и на
типовете активни участници в страната, може да се премине към формулирането
на ясни и ефективни действия към промяна действието на вече съществуващи
модели на функциониране или към изграждането или регламентирането на слабо
застъпени или липсващи модели на функциониране.
В настоящото изложение коментар на средствата бе направен паралелно с
разглеждането различните компоненти на закона, пряко диктувани от заложената
в него чрез приоритетите философия.
Като следствие от отговорите на основните четири въпроса Законът за
сценичните изкуства трябва да създаде условия за стабилността и развитието на
сектора на изпълнителските изкуства, съобразно културните принципи и
стандарти, залегнали в културната политика на всички страни-членки на ЕО. Той
трябва да гарантира осигуряването на нормални условия на живот и труд за
практикуващите в сектора на сценичните изкуства. Същевременно той трябва
пряко да служи на самата функция на Министерство на културата:
- да насърчава и подпомага производството на българска културна
продукция;
- да създава условия за равен достъп на гражданите до разнообразни
културни продукти на сценичното изкуство и по този начин да постигне едно добро
европейско ниво на тяхната лична култура и образованост;
- чрез постиженията на българското изкуство и култура да популяризира
страната в региона и в глобален контекст, изграждайки нейната международна
репутация на действаща и перспективна европейска държава.
5. ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА АСТ ЗА ПРЕДПРИЕМАНЕТО НА КОНКРЕТНИ ДЕЙСТВИЯ
(СЪОБРАЗНО ВЕЧЕ НАБЕЛЯЗАНИТЕ ВИЗИЯ И ПРИОРИТЕТИ)
Бюджета за култура – процент от общия републикански бюджет. (По този начин
Министерството на културата може да разчита на някаква сигурност при
планиране на дейността си, което неимоверно би подобрило и
оптимизирало ефективността във всички сфери на културно
производство.)
Бюджета за сценични изкуства – да се сформира и разпределя не на
база щатна заетост, а за дейност, независимо какъв вид организация я
извършва.
Дългосрочна 10-годишна стратегия, която Министърът на културата е
длъжен да следва. Контролиращ експертен орган, осигуряващ
приемственост на стратегията при смяната на различните правителства.
Създаване на комисия за сценичните изкуства, която да не бъде
подчинена на Министъра на културата, а да бъде с негово участие.
Създаване на действаща система от извънбюджетни източници на
финансиране, чието действие да се гарантира и следи от МК.
10% от бюджета за сценични изкуства да се отдели за
неправителствени организации в областта на сценичните изкуства –
структурни, програмни, проектни субсидии (наличие на ясен годишен
финансов календар за съответните типове субсидии) – като по този
начин се насърчи и се подпомогне развитието на културното и
артистично многообразие.
· Стимулиране на самостоятелната политика на културните организации.
(Насърчаване привличането на квалифицирани кадри в сектора с цел
подобряването на театралния мениджмънт и поверяването на държавните
културни институти в ръцете на икономически образовани и компетентни в
областта на културата мениджъри. Създаване на данъчни облекчения за
целия сектор – приходите от билети да не бъдат облагани с ДДС за всички
практикуващи в сектора на сценичните изкуства. Практическо разработване
на система, която позволява печалбите да остават в театрите и
организациите и да се влагат в следващи проекти или в сградния фонд и
техническото оборудване.)
· Създаване условия на равнопоставеност на избора за работа на творците
между държавните културни институти и свободния сектор. (означава
балансирано държавно субсидиране на двата, като единият е само на
конкурсен принцип, но включва и дългосрочно (програмно) и структурно
финансиране).
Прилагането на тази визия и приоритети във връзка със свободния сектор
трябва да включва:
Разработване на специална стратегия за подпомагане, стабилизиране и развитие
на неправителствения сектор.
Осигуряване на отделна квота на конкурсите за държавни културни институти и
частни културни организации с цел премахване условията на неравностойна
конкуренция.
Достъп на неправителствени организации до държавния сграден фонд (сцени,
репетиционни, офис помещения).
Създаване на действаща мрежа за разпространение на сценични продукти както
на държавните, така и на независимите културни организации (ясни и
регламентирани отношения на културни институти и приемни пространства с
представители на неправителствения сектор).
Създаване на културни фондове към общините, които да финансират на
конкурсен принцип сценични събития.
Стимулиране на международния обмен чрез специални квоти за покриване на
пътни разходи, разходи по настаняване на трупите и дневни.
Подпомагане на допълнителната квалификация на творците – осигуряване на
възможност и поощряване на участия и организиране на семинари, уоркшопи,
участия във фестивали.
Стратегия за ефективно и планирано популяризиране на българското сценично
изкуство извън страната.
Осигуряване нормалното функциониране на Фонд Култура (или друг по-
специализиран фонд като например Фонд за развитие на сценичните изкуства)
който да се грижи за развитието на неправителствения сектор.
Подпомагане на изследователската и анализаторска дейност в областта на
сценичните искуства и създаването на база данни.
Стимулиране създаването на нова българска драматургия и превода на
съвременна световна драматургия.
Стимулиране на образователните сценични проекти и достъпа на граждани до
продукти на сценичното изкуство.
Създаване на държавна културна стратегия за запълване на липсващото звено –
театър за подрастващи.
Становище на АСТ и АСТИ
21.10.2010
Становище на АСТ и АСТИ за предложения от Министерство на културата проект за Закон за сценичните изкуства.
В настоящия проектозакон правят впечатление няколко основни положения:
В него е очевидна липсата на цялостна визия и стратегия за развитие на сектора на изпълнителските изкуства. Голяма част от заложените процедури са несъгласувани помежду си. В текста липсва издържана уеднаквена терминология, допуснати са редица грешки, които правят някои от алинеите неработещи и оставят впечатление за липса на юридическа грамотност у списалите закона. Текстът е написан изцяло като инструмент за постигане на бюрократични цели и по никакъв начин в него не присъства познаване спецификата на сектора на изпълнителските изкуства, грижа за хората, работещи в сектора или визия за неговото бъдещо и успешно развитие. За съжаление, в този си вид проектозаконът е само една груба конструкция, чието конкретизиране е оставено на наредби и нормативни актове, които да бъдат издадени впоследствие по преценка на министъра на културата. Обезпокоителен е фактът, че в много положения настоящият законопроект е в пълен разрез с положенията, заложени в Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) и демонстрира по-скоро една тенденция към централизация и свиване, диаметрално противоположна на духа на европейските документи по въпросите на културните политики.
Законопроектът дава изключително раздути правомощия на министъра на културата, който е поставен в позиция почти еднолично да взима решения за всяка една от дейностите, предвидени от закона – позиция и тенденция, недопустима за ведомство на страна-членка на ЕС. Спрямо новия план липсва ясна идея за вътрешния ред и взаимодействието между отделните ведомства в рамките на самото Министерство. Това по никакъв начин не дава индикации за промени във функционирането на самата институция по посока на някакво оптимизиране или подобряване на нейната работа. Обезпокоително е, че освен с изключение на няколко спорадични споменавания, проектозаконът по никакъв начин не предвижда подкрепа на свободния сектор в областта на изпълнителските изкуства. Дейността на едно от най-демократичните институционални постижения в областта на съвременната българска култура – Национален фонд „Култура”, в настоящия документ липсва.
Вместо да насърчава културното многообразие и свободната артистична гражданска инициатива, проектозаконът допълнително ограничава възможностите за развитието на независимия сектор в областта на изпълнителските изкуства. Процедурите, свързани с вписването в регистъра на Министерство на културата, имат по-скоро рестриктивен и наказателен характер. Имайки предвид положителните цели, които би трябвало да си поставя този регистър, не би следвало невписването в него да води до административно наказателни последствия.
В проектозакона не се споменава нито дума за начина на подпомагане на млади автори и възможностите за привличане на млади аудитории. Не се споменава за сценична дейност с образователна и социална насоченост.
В предложения от работния екип на проектозакона вариант липсва указана категоризация на видовете организации, ангажирани в областта на изпълнителските изкуства. Своеобразната „класификация” е изключително оскъдна, прибързана и разнородна и не почива на никакво реално и задълбочено проучване на спецификите на полето. Прилагането на подобна необмислена схема като средство за категорозиране на организации, работещи в сферата на изпълнителски изкуства може не само да доведе до неимоверно усложняване на професионалната ситуация и до пълно объркване дейността на отделни организации, но и до разрушителни за българския театрален контекст последствия, от гледна точка на една по-дългосрочна визия за развитие на този сектор. Една действителна класификация би следвало да бъде разписана в самия закон, а не оставена на произвола на отделни наредби на министъра на културата.
Финансовата част на проектозакона не предвижда никакви промени в начините на финансиране на независимите организации на конкурсен принцип. Обявените в документа приоритети по никакъв начин не са подкрепени от реални механизми за разпределение на бюджетни субсидии, които да динамизират и подкрепят разнообразяването на професионалния контекст и да спомогнат за повишаване качеството на предлаганата театрална продукция. Цялото внимание на законотвореца пада изключително и само върху държавните бюджетни институции като частната и свободната инициатива, освен чрез общи изказвания по темата, не бива предвидена в бюджетната рамка, която текстът разпределя. Основната част от закона, касаеща инструментите на финансиране не е предоставена в настоящия документ. Това не позволява изграждането на цялостна визия за поставените пред този законопроект цели.
Единственото, което този текст действително регламентира и което очевидно е неговата единствена юридическа функция, е оповестяването механизма на преобразуване на културните институти в търговски дружества, чрез прехвърлянето на мост между разпоредбите на Закона за закрила и развитие на културата и Търговския закон. Но предоставеният ни за коментар документ, не съдържа никаква задоволителна обосновка, как едно подобно действие би допринесло за по-доброто и оживено функциониране на сектора на изпълнителските изкуства в момент на финансова и икономическа криза. Когато се предприема една такава стъпка, трябва да се посочат критерии, на основата, на които държавата ще провежда някаква политика. Само оставянето на търговския принцип, като единствена валидна мотивация, не хвърля яснота върху процедурите, по които ще бъдат назначавани директорите на съответните организации, какви типове договори ще сключват, какви задължения ще имат тези държавни предприятия към културната политика и традицията на предходния статут. Същевременно проектозаконът не дава достатъчно информация за планираните финансови инструменти, които да гарантират устойчивостта и успешното развитие на новосъздадените държавни предприятия. Общото впечатление от документа е, че той е непълен и не създава предпоставки за изграждането на дългосрочна стратегия.
Намирам настоящия законопроект за недообмислен, непълен и поради това рисков за професионалната общност, занимаваща се с различните видове изпълнителски изкуства в България, както и за опазването и развитието на българската сценична култура във време на криза. Необходимо е целият законопроект да се преразгледа основно, ако целта на тази операция действително е улесняването и по-ефикасното подпомагане на изпълнителските изкуства в България. В противен случай, Министерството на културата е длъжно да оповести своите действителни цели, заради които се инвестират средствата на данъкоплатците без да са създадени условия за реално опазване и подпомагане на съвременната българска култура и живото изкуство.
The second declaration of the independent organizations in the sphere of performing arts received the following letter as a response to its demands. We do hope that this official invitation is an actual step to a higher level of transparency in the process of creation of the new Bulgarian Law for Performing Arts.
TO
MRS. GERGANA DIMITROVA
ACT ASSOCIATION
DEAR MRS. DIMITROVA,
You are included in the work group that will discuss the DRAFT OF THE PERFORMING ARTS LAW. I invite you to the first meeting that will take place at 14.00 hs on Wednesday, October 13th, 2010 in the meeting hall on 6th floor of the main building of the Ministry of Culture, where you will be presented with the draft of the project.
Mitko Todorov
Vice Minister
ДО
Г-ЖА ГЕРГАНА ДИМИТРОВА
АСОЦИАЦИЯ ЗА СВОБОДЕН ТЕАТЪР
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДИМИТРОВА,
Вие сте включена в работната група за обсъждане на ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА. Каня Ви на първото заседание, което ще се проведе на 13 октомври 2010г. (сряда) от 14.00ч. в заседателната зала на VІ ет. на Министерството на културата, където ще Ви бъде представен текста на проекта.
МИТКО ТОДОРОВ
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР
The second declaration of the independent organizations in the sphere of performing arts.
08.10.2010
PRESS RELEASE
We, the undersigned representatives of the non-governmental sector in performing arts, explicitly declare ourselves to be against the policy of information blackout and centralization conducted by the Ministry of Culture in the decision making process with respect to the statutory provisions affecting the Bulgarian contemporary arts and culture. We insist that such censorship practices be discontinued and that all procedures for a public debate on the preparation of a Performing Arts Act be immediately set in motion.
Our specific demands are contained in the enclosed declaration which will serve as testimony to the present situation before the European media and cultural organizations
TO Mr. Boyko Borisov
Prime Minister of the Republic of Bulgaria
Copy to:
Mrs. Tsetska Tsacheva,
Chair of the National Assembly of the Republic of Bulgaria
Mr. Simeon Dyankov,
Deputy Prime Minister and Minister of Finance
Mr. Vezhdi Rashidov,
Minister of Culture
Mrs. Menda Stoyanova,
Chair of the Committee for Budget and Finance at the National Assembly of the Republic of Bulgaria
Mrs. Daniela Petrova,
Chair of the Committee for Culture, Civil Society and Media
at the National Assembly of the Republic of Bulgaria
TO Bulgarian News Agency (BTA)
Monitor Daily
Sega Daily
24 Chassa Daily
Capital Weekly
Dnevnik Daily
Trud Daily
Standart Daily
Bulgarian National Television
bTV
NOVA TV
PRO BG
TV7
Bulgarian National Radio
Sofia, 4th October 2010
DECLARATION
Dear Ladies and Gentlemen,
After the announcement of the strategic reasons behind the reform having been launched in the field of performing arts has been postponed for a couple of months and due to the persisting entire lack of transparency in the work of the Ministry of Culture on the drafting of a Performing Arts Act according to which the said reform would have to be implemented and on behalf of the independent sector of the performing arts,
We hereby declare:
For us, it is absolutely unacceptable and inadmissible to start a theatre reform without a clearly announced and widely discussed specific strategy for the development of the entire sector. The announced intentions and the real actions are extremely alarming, they are not guided by a clear and integrated concept for development of the sector and only relate to the institutions directly funded by the state budget as no stand has been taken on how these changes would affect the independent sector. The promises made in early September of forming a working group on the theatre reform issues which were also to include some representatives of the independent sector have not resulted in any concrete actions to date. We have found neither any stand on the project-based funding, nor any strategic paths to ensure stability and development of the independent scene. So far, our repeated insistence that practicing professionals from the private and independent sector be granted access to the working groups engaged in the preparation of a legal model and tools for state funding has been given only spoken and informal responses and, vague promises whose fulfillment is being ceaselessly postponed. The public debate that the Ministry itself speaks of on its website has not been carried out in any form whatsoever.
These facts make us think that the reform so launched is being planned and conducted without the actual participation of the professionals it concerns. This makes it a serious threat both to the opportunities for real development of the performing arts sector in the future and to its practical survival in general The wave of protests to be staged by different companies of actors and representatives of all art sectors in the country clearly speaks of the groundlessness of the undertaken reform. Changes that are systematically imposed and utterly inconsistent with the specific needs of the theatrical practitioners nullify the claims of the Ministry of Culture of democratic administration of the sector and public debate.
The reform so implemented threatens to centralize, at rapid pace, the theatre production exclusively into the state and municipal structures in the capital city. This is an act that runs counter to the common European values of cultural diversity, decentralization and free access to cultural products for every citizen. We are very much alarmed by the fact that instead of drawing on the experience of the practicing theatre professional with their efficient organizational patterns in order to set up a new, adequately functioning system in the field of performing arts the Ministry of Culture implements a policy of hasty and inefficient decisions, in a completely non-transparent manner and while displaying obvious incompetence. Thus, any calls for an effective reform of the sector and ones that “culture should go to the market” become plain populist moves that aim to cover up a policy of seizing all opportunities for free enterprise by the state and its structures.
For it is being argued in public that the reform is necessary for the Bulgarian taxpayer and the state we keep insisting that our questions as follows be answered:
1. Why are the decisions leading to some fundamental changes in the functioning of the sector taken in secrecy, without the knowledge of the practicing professionals and the general public and without consulting them?
2. Does a thoughtless and forcibly implemented reform make taxpayers, this to include each and any representative of the independent sector, bigger losers or bigger winners?
3. Is that how the Government policy should provided that the Government itself has declared education and culture to be priorities of its administration?
4. What is the concept of the Ministry of Culture for the field of performing arts within the term of office of this Government?
5. Why is the Bulgarian taxpayer imposed the idea that Bulgarian culture is created only within the state sector and whom does that manipulation benefit?
6. Why does the Ministry of Culture avoid any dialogue and public debate on the reform being currently implemented while at the same time it provides unclear and often utterly false information about the reform, provide that the latter is funded precisely by the funds of Bulgarian taxpayers?
For the present situation is completely unacceptable for us,
We emphatically insist:
1) That working groups be immediately formed to prepare the strategy, draft the new Performing Arts Act and engage in other activities concerning the sector of performing arts. That the composition of the working groups be publicly announced as well as the results of their work.
2) That the independent sector take part in all working groups on the preparation of the strategy and the new Performing Arts Act and in other activities concerning the sector of performing arts.
3) That the future Performing Arts Act be grounded on the categorization of the different types of participation in the field of performing arts as a separate category should be made for the independent sector entitling it to 10 % of the total structural budget for music, dance and performing arts and to regulated separate access to the project sessions. This should also be clearly outlined in the proposed 2011 budget of the Ministry of Culture.
4) That the status of the freelance artist in the social security and healthcare systems be reconsidered and that his/her social security, health and pension insurance be set in conformity with his/her activity and employment.
5) That an effective financial calendar be created in order to ensure and regulate the project subsidies within a calendar year. Thus, by means of regular project, long-term and structural financial support for independent productions and artistic groups there will be set up some real conditions for planning and development of the sector as well as for the improvement of the quality of its production.
6) On a policy for development of spaces for independent theatre, dance and alternative forms in the capital city and across the country such as rehearsal halls and stages for production presentations as well as an opportunity to rent basic equipment and facilities at preference prices.
7) On a clear strategy and efficient programme in the field of decentralization and triggering of cultural dialogue in the field of theatre and performing arts at regional, national and international levels by creation of programmes for dissemination of theatre production in the country and abroad as well as programmes for stimulation of the creation of international projects and exchange of theatre productions.
8) That a programme for structural funding of non-governmental organizations active in the field of performing arts in the country, which have established their professionalism and the quality of their artistic production.
9) That functioning alternative sources of funding of the independent stage be ensured as in Europe. This is explicitly necessitated by the cut-backs of public expenditure for culture, a manifestation of the state’s current restrictive financial policy. Thus, we demand an effective Patronage Act. In that sense, on the grounds of the decision of the Ministry of Culture dating from September 2009 on the formation of a working group on the art lottery we urge that it start to operate.
10) That article 26 of the Copyright and Related Rights Act be preserved as a direct alternative source of funding for the Culture Fund and that personal liability be sought for the non-observance thereof through the years.
11) That the Bulgarian independent scene be supported as a strategic investment in the Bulgarian society and education, in Bulgaria’s European image and as an adequate tool for development of contemporary cultural tourism on the territory of Bulgaria and the European Union.
Enclosed please find the report and the resolution of the German Theatre and Orchestra Association (Deutscher Bühnenverein) that was sent to the Bulgarian Government and the German press two weeks ago. So far, there has been no response or media coverage on the Bulgarian part.
We insist that the evil centralized policy of lack of transparency and irresponsible attitude of the state towards the non-governmental sector which is undoubtedly the most innovative, flexible and enterprising segment of Bulgarian culture and arts.
If this declaration is the consecutive one left unanswered and if no real actions follow, we will be forced to call on the Minister of Culture Vezhdi Rashidov and the Deputy Minister Mitko Todorov to resign as well as to take further action to approach the European institutions in relation to the implementation of a policy that is contrary to all European principles determining culture’s significance and key role in the EU members states.
Respectfully yours,
Ida Daniel
Chair of the Managing Board
Independent Theatre Association
Simona Popova
Chair
Association of Free Theatre Initiative
Diana Andreeva
Chair
Observatory for Cultural Economy
Boyko Iliev
Chair
Association of the Producers of Private Theatres
ИЗЯВЛЕНИЕ ДО ПРЕСАТА
Ние, долуподписаните представители на неправителствения сектор в изпълнителските изкуства, категорично се обявяваме срещу провежданата от Министерството на културата политика на информационно затъмнение и централизация при взимането на решения по отношение на законови положения, засягащи българските съвременни изкуства и култура. Настояваме тази практика на цензура да спре и незабавно да бъдат пуснати в ход всички процедури за провеждане на обществен дебат по изготвянето на Закон за сценичните изкуства.
Приложената декларация съдържа нашите конкретни искания и ще послужи за свидетелство за настоящата ситуация пред европейски медии и културни организации.
ДО г-н Бойко Борисов
Министър-председател на Република България
Копие
ДО:
Г-жа Цецка Цачева,
Председател на Народното събрание на Република България
Г-н Симеон Дянков,
Заместник министър-председател и Министър на финансите
Г-н Вежди Рашидов,
Министър на културата
Г-жа Менда Стоянова,
Председател на Комисията по бюджет и финанси
към Народното събрание на Република България
Г-жа Даниела Петрова,
Председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии
към Народното събрание на Република България
ДО БТА
в-к „Монитор”
в-к „Сега”
в-к „24 часа”
в-к „Капитал”
в-к „Дневник”
в-к „Труд”
в-к „Стандарт”
БНТ
бТВ
Нова телевизия
ПРО.БГ
ТВ7
БНР
Д Е К Л А Р А Ц И Я
Уважаеми Дами и Господа,
След продължилото с месеци отлагане на оповестяването стратегическите мотиви на започналата реформа в сферата на изпълнителските изкуства и поради продължаващата пълна непрозрачност в работата на Министерство на културата по написването на Закон за сценичните изкуства, съобразно който би следвало да се провежда въпросната реформа, от името на независимия сектор в изпълнителските изкуства
Заявяваме:
Напълно неприемливо и недопустимо за нас е стартирането на театрална реформа при липсата на ясно обявена и дискутирана в широк кръг конкретна стратегия за развитие на целия сектор. Обявените намерения и реални действия са крайно обезпокоителни, не са подчинени на ясна и единна визия за развитие на сектора и касаят само и единствено пряко бюджетираните от държавата институции, без да включват позиция как тези промени ще се отразят на независимия сектор. Обещанията за свикване на работна група по въпросите на театралната реформа в началото на месец септември, в която да се включат и представители и на независимия сектор, до днес не са довели до конкретни действия. Не намираме никакво становище по финансирането на проектен принцип, нито стратегически посоки за осигуряване стабилността и развитието на свободната сцена. До момента на нашите настоявания за достъп на реално-практикуващи професионалисти от частния и независимия сектор до работните групи, ангажирани с изработването на законов модел и инструменти за държавно финансиране, се отговаря само устно и неформално, с общи обещания, чието изпълнение непрестанно бива отлагано във времето. Обществен дебат, за който самото министерство говори на своя сайт, не е проведен под никаква форма.
Тези факти ни карат да мислим, че така започналата реформа се планира и провежда без реалното участие на професионалистите, които засяга. Това я превръща в сериозна заплаха както за възможностите за реално развитие на сектора на изпълнителските изкуства в бъдеще, така и за неговото практическо оцеляване изобщо. За несъстоятелността на предприетата реформа ясно говори надигащата се вълна от протести от страна на различни актьорски състави и представители на всички сектори на изкуството в страната. Методично налаганите промени, крайно несъобразени с конкретните нужди на театралните практици, анулират претенциите на Министерството на културата за демократично управление на сектора и публичен дебат.
Провежданата по този начин реформа заплашва с бързи темпове да централизира театралното производство изключително и само в държавните и общински структури в столицата. Действие, което е в пряк разрез с общоевропейските ценности на културното многообразие, децентрализацията и свободния достъп до културна продукция на всеки гражданин. Силно сме обезпокоени от факта, че вместо да почерпи опит от ефективните организационни модели на реално-практикуващите театрали за изграждането на адекватно функционираща нова система в областта на изпълнителските изкуства, Министерството на културата провежда политика на прибързани и неефективни решения в условия на пълна непрозрачност и очевидна некомпетентност. Това превръща призивите за ефективно реформиране на сектора и „културата да излезе на пазара” в явно популистки ходове, които целят да прикрият една политика на изземане на всички възможности за свободна инициатива от държавата и нейните структури.
Тъй като в публичното пространство се твърди, че реформата е нужна на българския данъкоплатец и държавата, то ние продължаваме да настояваме за отговор на нашите въпроси:
- Защо решенията водещи до фундаментални промени във функционирането на сектора се взимат на тъмно без знанието на и без допитване до реално-практикуващите и обществеността?
- От една недомислена и насилствено провеждана реформа повече губят или повече получават данъкоплатците, част от които е всеки един представител на независимия сектор?
- Такава ли трябва да бъде политиката на правителството, след като самото то е обявило образованието и културата за приоритети на своето управление?
- Каква е визията на Министерството на културата за областта на изпълнителските изкуства в рамките на мандата на това правителство?
- Защо на българския данъкоплатец му се вменява идеята, че българската култура се създава само в държавния сектор и кого обслужва тази манипулация?
- Защо Министерство на културата избягва всякакъв диалог и обществен дебат за провежданата реформа като същевременно съзнателно подава неясна или често напълно невярна информация за нея, след като тя се финансира именно със средствата на българския данъкоплатец?
Тъй като така създалата се ситуация за нас е напълно неприемлива,
Категорично настояваме за:
Първо: Незабавно свикване на работни групи по изработването на стратегията, новия закон за сценичните изкуства и други действия, касаещи сектора изпълнителски изкуства. Публично обявяване на състава на работните групи, както и на резултатите от дейността им.
Второ: Участие на независимия сектор във всички работни групи по изработване на стратегията, новия закон за сценичните изкуства и други действия, касаещи сектора изпълнителски изкуства.
Трето: В бъдещия закон за сценични изкуства, да залегне категоризацията на различните видове участие в полето на изпълнителските изкуства, като се създаде отделна категория за независимия сектор с право на 10% от общия структурен бюджет за музика, танц и изпълнителски изкуства и регламентиран отделен достъп до проектните сесии. Това следва да бъде ясно заложено и в предлагания за 2011 бюджет на Министерство на културата.
Четвърто: Преосмисляне статута на твореца на свободна практика в социалната и здравната системи и съобразяване неговите социално, здравно и пенсионно осигуряване със спецификата на неговата дейност и заетост.
Пето: Създаване на ефективен финансов календар, който да осигури и регулира проектните субсидии в рамките на календарната година. По този начин, чрез редовна проектна, дългосрочна и структурна финансова подкрепа за независими продукции и артистични групи, ще се създадат реални условия за планиране и развитие на сектора, както и за подобряване качеството на неговата продукция
Шесто: Политика за разработване на пространства за свободен театър, танцово изкуство и алтернативни форми в столицата и страната – репетиционни зали и сцени за представяне на продукцията, както и възможност за наем на базова техника и съоръжения на преференциални цени.
Седмо: Ясна стратегия и ефективна програма в областта на децентрализацията и активирането на културния диалог в областта на театъра и сценичните изкуства на регионално, национално и международно ниво чрез създаване на програми за разпространение на театрална продукция в страната и чужбина, както и програми за стимулиране създаването на международни проекти и обмен на театрални продукции.
Осмо: Създаване на програма за структурно финансиране на доказали професионализма и качеството на артистичната си продукция неправителствени организации, активни в сферата на изпълнителските изкуства в страната.
Девето: Осигуряване работещи алтернативни източници за финансиране на независимата сцена, както е в цяла Европа. Намаляването на публичните разходи за култура – израз на рестриктивната финансова политика на държавата в момента, категорично налага това. Затова искаме действащ Закон за меценатството. В този смисъл, на основание решението на МК от септември 2009г. за създаване на работна група за арт-лотарията, спешно настояваме да започне нейната работа.
Десето: Запазване на чл. 26 от Закона за авторското право и сродните му права като пряк алтернативен източник за финансиране на Фонд Култура и да се потърси поименна отговорност за неспазването му през годините.
Единадесето: Подкрепа на българската независима сцена като стратегическа инвестиция в българското общество и образование, в европейския имидж на България и адекватно средство за развитието на съвременния културен туризъм на територията на България и Европейския Съюз.
Към настоящата декларация прилагаме доклада и резолюцията на Немския сценичен съюз, изпратени до българското правителство и немската преса преди две седмици. До момента от българска страна липсва каквато и да е реакция или отразяване в медиите.
Настояваме незабавно да бъде преустановена порочната централизирана политика на непрозрачност и безотговорно държавно отношение към неправителствения сектор, който е безспорно най-иновативния, гъвкав и инициативен сегмент на българската култура и изкуство.
Оставянето на тази поредна декларация без отговор и реални действия ще ни принуди да поискаме оставката на министърa на културата Вежди Рашидов и на зам.-министър Митко Тодоров, както и да предприемем действия по посока сезиране на европейските институции във връзка с провеждането на политика, противоречаща на всички европейски принципи, определящи значимостта и ключовата роля на културата в страните-членки на ЕС.
София
04.10.2010
С уважение:
Ида Даниел
Председател на УС на
Асоциация за свободен театър
Симона Попова
Председател на
Асоциация на свободната театрална инициатива
Диана Андреевa
Директор на Обсерватория по
икономика на културата
Бойко Илиев
Председател на Сдружението на
Продуцентите на частните театри
Масивен пожар в полето на българския театър – българското правителство предприема масови съкращения, които оправдава с „модела на немската театрална система”.
Оснабрюк, 14.09.2010 г.
Безнадеждната ситуацията в България, влошена още повече от световната икономическа криза, обхваща всички нива, а първата нейна жертва е театърът. По време на току-що приключилото шестдневното турне на Театър Оснабрюк в България (реализирано с подкрепата на Фонд Вандерлуст на Федералната културна фондация), научихме за опустошителните последствия от започналата най-нови „реформа”, която българското културно министерство налага на театрите по време на лятната пауза. Особено засегнати са театрите-партньори на Театър Оснабрюк – театрите в Русе и Варна, които миналия понеделник е трябвало да освободят 73-ма от служителите си съгласно започващата „реформа”. Министърът на културата и неговият заместник заявяват на пресконференция през август, че тези и други техни действия се провеждат по „примера на немската общинска театрална система”.
Във Варна театърът и операта, които до скоро бяха отделни институции, сега се сливат в една. Последствията са масови съкращения. Наред с всички останали, предишният директор на театъра и неговата колежка от операта са освободени от поста си без финансово обезщетение след едва осем месечно ръководство, за да бъде заето тяхното място от новия директор, избран от правителството. Изключително проблематичен е не толкова актът на внезапно освобождаване от длъжност, колкото фактът, че новият „интендант” е по образование инженер и основател (по собствените му думи) на първото Business School в България, областен управител на предприемачите от властващата партия и общински съветник, без какъвто и да е практически опит в областта на театъра. Старото ръководство на театъра е безсилно да предприеме каквито и да било мерки срещу тези промени. На конференцията на директорите на културните институти в България, която ще се проведе вдругиден – 16.09., е поканен само новия директор.
Условията в самия театър са неописуемо тежки. От месеци не са плащани заплати, от седалките в зрителната зала се подава дунапрена, не работят прожектори, само разходите за ток (8000 лв. за лятото) вече надвишават одобрения месечен разходен бюджет от 7146 лв. От посещаваната по традиция по-слабо опера се изисква 15% самофинансиране от продажбата на билети. Театралите споделиха, че в Германия квотата за самофинансиране е най-високата в цяла Европа и тя е 8%. На практика ситуацията изглежда така: с всеки свой работен ден театърът е принуден да задлъжнява все повече на министерството в София. На фона на тези обстоятелства, претенцията на българското правителство, че е запознато с немската театрална система и с финансовите потребности за функционирането на театъра въобще, изглежда като лош фарс. Отнемайки ни финансовата свобода за действие, както и каквато и да е възможност да планираме програмата си, на нас ни се отнема и артистичната свобода – оплакват се театралите. От 1990 г. насам в България не съществува дългосрочна държавна програма за финансиране на културата, няма закони за нейната закрила. Постоянно се повтаря, че по време на криза всички са засегнати от повсеместните мерки за свиване на разходите. Как тогава може от театъра да се изисква нещо, което в такава ситуация никой не може да изпълни – питат отчаяно театралите. Времената, в които общите протести срещу лошите социални условия са се надигали първо сред редовете на театралите, отдавна са отминали. Хората са уморени от битки. Правителството или е глухо, или забранява „шума”. Новият интендант във Варна вече е забранил на певците да се разпяват в театъра, защото му пречат да се концентрира.
От 01.01.2011г. трябва да влезе в сила новата театрална „реформа”. Русенският театър се надява, че не е застрашен от закриване, но при какви условия ще продължи да съществува – не е ясно. Актьорите отсега са принудени да работят нещо допълнително, а програмата на театъра е изготвена само до декември.
.
Flaechenbrand in der bulgarischen Theaterlandschaft – Massive Kuerzungen werden von der bulgarischen Regierung mit dem “Vorbild deutsches Stadttheatersystem” begruended – оригинал на текста на публикацията
НЕМСКИ СЦЕНИЧЕН СЪЮЗ –
групата на театралните директори
ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
Изявление до пресата
Посредством турне на театъра на град Оснабрюк в София, ръководството на групата на театралните директори в Немския сценичен съюз научи за структурните промени, които правителството изисква от българските театри и които на практика ще навредят необратимо на българския театър. Този процес се позовава на немската система на общинските театри – нещо, което за нас остава необяснимо. Ръководството на групата на театралните директори изразява своя протест срещу това и днес излезе със следната резолюция, която беше изпратена и до българското правителство.
Резолюция
Българският театър на ръба на закриването – немската система представяна като пример за „реформи”!
Българският театър изживява в момента най-тежката си криза от 1990 г. насам. Какво точно ще се случи след 01.01.2011 г., никой не може да каже. От месеци много от театрите не могат да изплащат заплати, започнали са масови съкращения – например вчера 73-ма човека от състава на Варненския театър са били освободени от работа. Това се случва в името на новите „реформи”, за които Министерство на културата в София е взело решение по време на лятната пауза.
На пресконференция през август бива обявено, че именно немската система от общински театри е взета за модел при предприетото масивно преструктуриране на българските театри!
Варна е обявена за пилотен проект. Там встъпилият в длъжност едва преди осем месеца директор на театъра, както и директорът на операта са отстранени от постовете си без финансово обезщетение, за да бъде поставен на тяхно място представител на Общинския съвет във Варна и председател на съюза на предприемачите от управляващата партия, който да управлява двете обединени в едно театрални институции. Тъй като одобрените месечни разходи не покриват дори сметките за ток в сградата, театърът с всеки ден задлъжнява все повече пред Министерството. Предприетите промени засягат всички театри и културни институции в България, чието съществуване и необходимост от финансиране не е защитено по никакъв начин от законодателството. От влизането на страната в Европейския съюз средствата за култура са съкратени вече с две трети, сравнено с бюджета за 1990 г. От 01.01.2011 г. трябва да влезе в сила продължението на театралната реформа в България, която ще засегне всички театри. Затова програмите на много от театрите се планират само до края на декември, но още от сега е ясно, че финансиране за нови продукции няма.
Как подобно бавно убийство на българския театър може да бъде обосновано с позоваване на немската театрална система, чийто качества се ценят и от правителството, и от гражданите, е необяснимо!
Призоваваме Министерство на културата и Правителството на България незабавно да прекратят драстичното заличаване на културата! Онзи, който отказва финансова подкрепа на театрите, отнема на своята страна възможността за културна идентичност в момент на тежка криза и възможността за изграждане на така жизнено необходимата обществена визия за бъдещето.
Холг Фрайтаг
/председател на групата на директорите в Немския сценичен съюз/
Проф. Клаус Цеелайн
/президент на Немския сценичен съюз/
Ролф Болвин
/административен директор на Немския сценичен съюз/
.
Resolution – Bulgarische Theater kurz vor dem Aus – deutsche Landschaft angeblich Vorbild fuer “Reformen”! – оригинал на текста на резолюцията
