АСТ – Асоциация за свободен театър и ТР Сфумато обявяват конкурс за театрален или танцов проект, който да се реализира на сцена „Underground” или Камерна в Театрална Работилница “Сфумато”.

ПОКАНА

АСТ - Асоциация за свободен театър и ТР Сфумато обявяват конкурс за театрален или танцов проект, който да се реализира на сцените  „Underground” или Камерна в Театрална Работилница “Сфумато”.

Условия за участие в конкурса:

• кандидатите да са членове на АСТ*
• да изпратят попълнен формуляр за участие не по късно от 11.03.2011г (включително) на e-mail: jdencheva@actassociation.eu

Одобреният проект ще получи:

• Финансова подкрепа в размер на 5 000лв.
• Два месеца репетиции в Театрална Работилница “Сфумато”
• 80% от приходите от продажбите на билети за това представление.

Формуляр за кандидатстване може да изтеглите от тук.  За въпроси пишете на e-mail: jdencheva@actassociation.eu

* можете да станете член на АСТ като попълните и предадете карта за членство на act@actassociation.eu

ЗАКОН ЗА СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА (ЗСИ)
ФИЛОСОФИЯ НА ЗАКОНА

(В .pdf формат може да изтеглите текста от тук)
Всеки един закон има своя философия, мотивация и предварителна оценка
на ефектите. В своята философия той трябва да назове обществената позиция,
която застъпва, приоритетите, които си поставя, принципите, на които разчита и
се позовава и които иска да прокара като практики в обществения живот при
законовото уреждане на сферата към която се отнася. Всеки закон се създава, за
да уреди по-доброто функциониране на даден сектор. В своята мотивация, той би
трябвало да обоснове нуждата от създаването си, конкретните цели, които си
поставя и основните инструменти, с които ще ги постигне.
На тази база трябва да се предвидят и очакваните ефекти от въздействието
на приложението на закона, както и средства за периодично отчитане на тези
ефекти и възможности за коригирането му в случай на непредвидени негативни
тенденции. Така погледнато, всеки един закон не е застинало веднъж завинаги
множество от перформативни езикови конструкти, а една динамична система,
която е в непрекъснат обмен със случващото се около нея, един активен
инструмент за регулация на обществения живот. Колкото по-добре е изработена
законовата база за случване на даден сектор, толкова по-малко и лесни за
корекция биха били дефектите, които тя дава в приложението си на практика.
Именно затова е нужен широк дебат и съгласие на всички засегнати страни при
разработването на философията на един закон, приоритетите и конкретните цели,
които той си поставя, както и внимателна и задълбочена предварителна оценка на
въздействията от него.
Тъй като сценичните (изпълнителските) изкуства са част от най-
динамичната и жива сфера от културата на една страна, то законовата уредба за
тяхната закрила и развитие е важна задача за всяка държава. С оглед на
настоящата ситуация в България, както и развитието им (или неразвитието им) в
последните двадесет години, нуждата от радикална реформа в тази област на
изкуствата е повече от очевидна. За това би могъл да послужи един Закон за
сценичните изкуства – да обоснове и назове начина на реформиране на сектора,
който би довел до неговото развитие, по-добро и ефективно функциониране,
изпълнявайки държавните приоритети с помощта на обществени средства и
следвайки дългосрочна културна стратегия, разработена от широка група
експерти.
1. ВИЗИЯ
Философията на един закон трябва да изразява визията, която този закон иска да
направи възможна и превърната в реална практика във функционирането на
съответния сектор. От това следва да бъдат зададени няколко основни въпроса:
1. В каква ситуация искаме да се намират сценичните изкуства в страната след
10 години? Какво е бъдещето, което искаме този закон да отреди на
сценичните изкуства в страната?
2. Какви са близките и далечните цели за осъществяването на тази визия?
3. Какви са средствата за постигане на тези цели?
4. До колко прилагането на закона ще доведе до реално повишаване
ефективността на съответния сектор и ще подобри начина на живот на
работещите в този сектор? Кои са реалните измерими показатели, по които
може да бъде проследено влиянието на закона?
5. Как визията за развитие на сектора, вложена в закона, се съотнася към
общоевропейските ценности и стандарти в този сектор? Прави ли тя
българските сценични изкуства достатъчно комуникативни и
конкурентноспособни в общоевропейското културно пространство?
Отговорите на тези основни въпроси трябва да бъдат точни и практически
насочени.
2. ПРИОРИТЕТИ
(РЕАЛНО ПОСТАВЕНИ ЦЕЛИ ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЕТО НА ЗСИ)
ЗСИ трябва да прокарва визия и стратегия относно съвременното развитие на
живото българско изпълнителско изкуство с висока художествена стойност, което
е пряко свързано с отстояването на българската идентичност и е неделимо от
задълженията на държавата за образование, здравна и социална грижа за своите
граждани.
Визията, заложена в националната стратегия за развитие сектора на сценичните
изкуства, задължително трябва да бъде съобразена и с общите насоки на
европейските документи по въпросите на културните политики, залегнали в
културните стратегии на всички страни-членки на ЕО. В нашия случай основните
положения, на които един адекватен и задаващ перспектива съвременен Закон за
сценичните изкуства трябва да стъпва, са до голяма степен вече разписани в
ЗЗРК (гл.1, чл.2):
- демократизъм на културната политика в областта на сценичните изкуства;
- свобода на творчеството и недопускане на цензура (включително цензура
чрез липса или намаляване на държавно финансиране);
- децентрализация на управлението и финансирането на дейността в
областта на сценичното изкуство;
- равнопоставеност на творците и културните организации;
- насърчаване на културното многообразие (плурализъм);
- откриване, подпомагане и обучение на млади таланти в областта на
културата;
- създаване на система от източници за извънбюджетно финансиране;
- поощряване на дарителството, меценатството и спонсорството в областта
на културата;
- развитие и усъвършенстване на образованието в областта на изкуствата и
културата.
Тъй като в случая тези приоритети са приложени конкретно към сектора на
сценичните изкуства, трябва да добавим също и:
- изграждане, развитие и възпитание на аудитории (вкл. популяризиране на
сценичните изкуства сред най-младото поколение чрез пряко
взаимодействие и общи програми на Министерство на културата и
Министерство на образованието);
- популяризиране продукции на български автори в страната и чужбина;
- насърчаване създаването и развитието на нови форми;
- подкрепа на фестивали и други форуми в областта на сценичните изкуства;
- съхраняване, архивиране и анализ на постиженията в областта на
сценичните изкуства.
Реална стратегия за сектора на сценичните изкуства би имало едва тогава, когато
заложените в закона приоритети осигуряват детайлно обхващане на различните
аспекти във функционирането на полето. Общите и генерализирани списъци не
указват ясно зоните, нуждаещи се от регулаторни намеси и поради тази причина
са неефективни.
3. КОНТЕКСТ
Съобразно практическата насоченост на Закона за сценичните изкуства, а именно
- да актуализира, класифицира и регулира системата на отношения в сферата на
сценичните изкуства, за основа на предвижданите промени и желаното
осъвременяване на фунцкионирането на сектора, трябва да послужи реално и
подробно проучване на настоящата ситуация в този сектор.
Проучването трябва да постига цялостен и обективен поглед върху всички агенти,
действащи в полето на сценичните изкуства в страната. Изключването на който и
да е било от участниците в производството на сценична културна продукция би
нарушило принципите на демократизма и равнопоставеността и би довело до
едностранчивост на закона, което би възпрепятствало положителното
въздействие на този закон върху развитието на сектора и поради тази причина е
недопустимо.
Важни въпроси в тази посока са:
1. Кои са активните участници в производството на сценична културна продукция
в страната? (държавни културни институти, общински културни институти,
неправителствени организации, частни организации, физически лица,
неформални групи професионалисти);
2. Колко са активните участници в производството на сценична културна
продукция в страната?
3. Какво е разпределението на сценичното културно производство в страната?
(картографиране разпределението и локализиране зони на засилено или
липсващо производство, какво е това разпределение и съобразно типовете
организационна структура; отчитане броя на заетите в съответната дейност
(работещи екипи, персонал, временно заети) и отчитане квалификацията на
персонала; отчитане на демографските и икономически фактори, отчетливо
обособяване на типове практически казуси, пред които са изправени отделните
производители в сферата на сценичните изкуства – на тази база: изготвяне на
практическа и ефективна стратегия за осигуряване на равен достъп до
разнообразна сценична културна продукция на граждани от всички райони на
страната);
4. Какви са типовете активни участници в производството на сценична културна
продукция в страната? (класифицирани спрямо типа финансиране, което
подкрепя дейността им, спрямо разполагането с или липсата на собствен сграден
фонд, спрямо броя на ангажираните в дейността, спрямо честотата на
произвежданата продукция, спрямо пряката културна функция, която този
участник осъществява в контекста, в който практикува);
5. Какви са типовете сценични изкуства, които отделните активни участници в
страната произвеждат? (отчитане технологичните специфики на отделниките
типове сценични изкуства; задължителна съпоставка с типовете изкуства в
общоевропейско поле за постигане на изчерпателен и обективен поглед над
полето на сценично производство в страната; на базата на тази съпоставка – ясен
разчет за разпределянето на подкрепа – кои типове сценично производство са
оптимално подкрепени, кои не получават достатъчно подкрепа – на тази база:
изготвяне на практическа и ефективна стратегия за преразпределяне на средства
и ресурси с оглед осигуряването на културното и артистично многообразие на
продукцията на сектора на сценичните изкуства);
6. Какъв е наличния сграден фонд в страната, даващ възможност за насърчаване
производството на сценична продукция във всичките й разновидности? (ясно
калкулиране инвестициите в сграден фонд; на базата на разделението на
организациите на организации, разполагащи със сграден фонд и на организации
без сграден фонд – изготвяне на стратегия за изграждането на система от
финансови и организационни инструменти, които дават възможност на всички
активни участници в това професионално поле да осъществяват своята сценична
продукция в нормални условия на работа – по този начин: практическо постигане
на равнопоставеност между отделните типове активни участници в полето с оглед
на сградния фонд);
7. Какви са наличните финансови инструменти и източници на финансиране,
пряко ангажирани с производството на сценична културна продукция? (съответно:
какъв е общия размер на подпомагането в тази сфера, как се разпределя той и на
какво основание. На тази база: ясно очертаване на зоните с оптимално
финансиране и зоните с минимално или липсващо финансиране, както и
ефективност на финансирането. Тяхното определяне ще послужи за практическа
основа за преразпределяния и разработване на допълнителни финансови
механизми с цел постигането на равнопоставеност между различните типове
активни участници в полето, както и до културно и артистично многообразие на
произвежданата от сектора на сценичните изкуства продукция. На базата на ясно
очертаното държавно участие във финансирането на този сектор (размер и
регулярност на подкрепата и прозрачност и демократичност на разпределянето)
се дава възможност за изграждането на ефективна система от алтернативни
източници за финансиране, която да осигури многостранното подкрепяне
развитието на сектора);
8. Какви са осигурителните мерки, свързани със здравното, социалното и
пенсионното осигуряване на работещите в сектора на сценичното културно
производство професионалисти? За стабилизиране на сектора и за изваждането
на практикуващите от позицията на социална несигурност и незащитеност -
свързана с организационната специфика и често нерегулярността на
упражняваните от тях професии – трябва да бъдат предвидени осигурителни
механизми на защита. Това многократно би повишило стабилността на сектора и
би подобрило ефективността и качеството на произвежданата от него продукция.
4. СРЕДСТВА ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЖЕЛАНИТЕ ЕФЕКТИ
(ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛАГАНЕ НА ЗАЛОЖЕНИТЕ ПРИНЦИПИ)
Едва след реално направената равносметка и обхващането на всички действащи
форми на производство на сценична културна продукция в страната, както и на
типовете активни участници в страната, може да се премине към формулирането
на ясни и ефективни действия към промяна действието на вече съществуващи
модели на функциониране или към изграждането или регламентирането на слабо
застъпени или липсващи модели на функциониране.
В настоящото изложение коментар на средствата бе направен паралелно с
разглеждането различните компоненти на закона, пряко диктувани от заложената
в него чрез приоритетите философия.
Като следствие от отговорите на основните четири въпроса Законът за
сценичните изкуства трябва да създаде условия за стабилността и развитието на
сектора на изпълнителските изкуства, съобразно културните принципи и
стандарти, залегнали в културната политика на всички страни-членки на ЕО. Той
трябва да гарантира осигуряването на нормални условия на живот и труд за
практикуващите в сектора на сценичните изкуства. Същевременно той трябва
пряко да служи на самата функция на Министерство на културата:
- да насърчава и подпомага производството на българска културна
продукция;
- да създава условия за равен достъп на гражданите до разнообразни
културни продукти на сценичното изкуство и по този начин да постигне едно добро
европейско ниво на тяхната лична култура и образованост;
- чрез постиженията на българското изкуство и култура да популяризира
страната в региона и в глобален контекст, изграждайки нейната международна
репутация на действаща и перспективна европейска държава.
5. ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА АСТ ЗА ПРЕДПРИЕМАНЕТО НА КОНКРЕТНИ ДЕЙСТВИЯ
(СЪОБРАЗНО ВЕЧЕ НАБЕЛЯЗАНИТЕ ВИЗИЯ И ПРИОРИТЕТИ)
Бюджета за култура – процент от общия републикански бюджет. (По този начин
Министерството на културата може да разчита на някаква сигурност при
планиране на дейността си, което неимоверно би подобрило и
оптимизирало ефективността във всички сфери на културно
производство.)
Бюджета за сценични изкуства – да се сформира и разпределя не на
база щатна заетост, а за дейност, независимо какъв вид организация я
извършва.
Дългосрочна 10-годишна стратегия, която Министърът на културата е
длъжен да следва. Контролиращ експертен орган, осигуряващ
приемственост на стратегията при смяната на различните правителства.
Създаване на комисия за сценичните изкуства, която да не бъде
подчинена на Министъра на културата, а да бъде с негово участие.
Създаване на действаща система от извънбюджетни източници на
финансиране, чието действие да се гарантира и следи от МК.
10% от бюджета за сценични изкуства да се отдели за
неправителствени организации в областта на сценичните изкуства –
структурни, програмни, проектни субсидии (наличие на ясен годишен
финансов календар за съответните типове субсидии) – като по този
начин се насърчи и се подпомогне развитието на културното и
артистично многообразие.
· Стимулиране на самостоятелната политика на културните организации.
(Насърчаване привличането на квалифицирани кадри в сектора с цел
подобряването на театралния мениджмънт и поверяването на държавните
културни институти в ръцете на икономически образовани и компетентни в
областта на културата мениджъри. Създаване на данъчни облекчения за
целия сектор – приходите от билети да не бъдат облагани с ДДС за всички
практикуващи в сектора на сценичните изкуства. Практическо разработване
на система, която позволява печалбите да остават в театрите и
организациите и да се влагат в следващи проекти или в сградния фонд и
техническото оборудване.)
· Създаване условия на равнопоставеност на избора за работа на творците
между държавните културни институти и свободния сектор. (означава
балансирано държавно субсидиране на двата, като единият е само на
конкурсен принцип, но включва и дългосрочно (програмно) и структурно
финансиране).
Прилагането на тази визия и приоритети във връзка със свободния сектор
трябва да включва:
Разработване на специална стратегия за подпомагане, стабилизиране и развитие
на неправителствения сектор.
Осигуряване на отделна квота на конкурсите за държавни културни институти и
частни културни организации с цел премахване условията на неравностойна
конкуренция.
Достъп на неправителствени организации до държавния сграден фонд (сцени,
репетиционни, офис помещения).
Създаване на действаща мрежа за разпространение на сценични продукти както
на държавните, така и на независимите културни организации (ясни и
регламентирани отношения на културни институти и приемни пространства с
представители на неправителствения сектор).
Създаване на културни фондове към общините, които да финансират на
конкурсен принцип сценични събития.
Стимулиране на международния обмен чрез специални квоти за покриване на
пътни разходи, разходи по настаняване на трупите и дневни.
Подпомагане на допълнителната квалификация на творците – осигуряване на
възможност и поощряване на участия и организиране на семинари, уоркшопи,
участия във фестивали.
Стратегия за ефективно и планирано популяризиране на българското сценично
изкуство извън страната.
Осигуряване нормалното функциониране на Фонд Култура (или друг по-
специализиран фонд като например Фонд за развитие на сценичните изкуства)
който да се грижи за развитието на неправителствения сектор.
Подпомагане на изследователската и анализаторска дейност в областта на
сценичните искуства и създаването на база данни.
Стимулиране създаването на нова българска драматургия и превода на
съвременна световна драматургия.
Стимулиране на образователните сценични проекти и достъпа на граждани до
продукти на сценичното изкуство.
Създаване на държавна културна стратегия за запълване на липсващото звено –
театър за подрастващи.

Становище на АСТ и АСТИ

Становище на АСТ и АСТИ за предложения от Министерство на културата проект за Закон за сценичните изкуства.

В настоящия проектозакон правят впечатление няколко основни положения:

В него е очевидна липсата на цялостна визия и стратегия за развитие на сектора на изпълнителските изкуства. Голяма част от заложените процедури са несъгласувани помежду си. В  текста липсва издържана уеднаквена терминология, допуснати са редица грешки, които правят някои от алинеите неработещи и оставят впечатление за липса на юридическа грамотност у списалите закона. Текстът е написан изцяло като инструмент за постигане на бюрократични цели и по никакъв начин в него не присъства познаване спецификата на сектора на изпълнителските изкуства, грижа за хората, работещи в сектора или визия за неговото бъдещо и успешно развитие. За съжаление, в този си вид проектозаконът е само една груба конструкция, чието конкретизиране е оставено на наредби и нормативни актове, които да бъдат издадени впоследствие по преценка на министъра на културата. Обезпокоителен е фактът, че в много положения настоящият законопроект е в пълен разрез с положенията, заложени в Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) и демонстрира по-скоро една тенденция към централизация и свиване, диаметрално противоположна на духа на европейските документи по въпросите на културните политики.

Законопроектът  дава  изключително раздути правомощия на министъра на културата, който е поставен в позиция почти еднолично да взима решения за всяка една от дейностите, предвидени от закона – позиция и тенденция, недопустима за ведомство на страна-членка на ЕС.  Спрямо новия план липсва ясна идея за вътрешния ред и взаимодействието между отделните ведомства в рамките на самото Министерство. Това по никакъв начин не дава индикации за промени във функционирането на самата институция по посока на някакво оптимизиране или подобряване на нейната работа.  Обезпокоително е, че освен с изключение на няколко спорадични споменавания, проектозаконът по никакъв начин не предвижда подкрепа на свободния сектор в областта на изпълнителските изкуства. Дейността на едно от най-демократичните институционални постижения в областта на съвременната българска култура – Национален фонд „Култура”, в настоящия документ липсва.

Вместо да насърчава културното многообразие и свободната артистична гражданска инициатива, проектозаконът допълнително ограничава възможностите за развитието на независимия сектор в областта на изпълнителските изкуства. Процедурите, свързани с вписването в регистъра на Министерство на културата, имат по-скоро рестриктивен и наказателен характер. Имайки предвид положителните цели, които би трябвало да си поставя този регистър, не би следвало невписването в него да води до административно наказателни последствия.

В проектозакона не се споменава нито дума за начина на подпомагане на млади автори и възможностите за привличане на млади аудитории. Не се споменава за сценична дейност с образователна и социална насоченост.

В предложения от работния екип на проектозакона вариант липсва указана категоризация на видовете организации, ангажирани в областта на изпълнителските изкуства. Своеобразната „класификация” е изключително оскъдна, прибързана и разнородна и не почива на никакво реално и задълбочено проучване на спецификите на полето. Прилагането на подобна необмислена схема като средство за категорозиране на организации, работещи в сферата на изпълнителски изкуства може не само да доведе до неимоверно усложняване на професионалната ситуация и до пълно объркване дейността на отделни организации, но и до разрушителни за българския театрален контекст последствия, от гледна точка на една по-дългосрочна визия за развитие на този сектор. Една действителна класификация би следвало да бъде разписана в самия закон, а не оставена на произвола на отделни наредби на министъра на културата.

Финансовата част на проектозакона не предвижда никакви промени в начините на финансиране на независимите организации на конкурсен принцип.  Обявените в документа приоритети по никакъв начин не са подкрепени от реални механизми за разпределение на бюджетни субсидии, които да динамизират и подкрепят разнообразяването на професионалния контекст и да спомогнат за повишаване качеството на предлаганата театрална продукция. Цялото внимание на законотвореца пада изключително и само върху държавните бюджетни институции като частната и свободната инициатива, освен чрез общи изказвания по темата, не бива предвидена в бюджетната рамка, която текстът разпределя. Основната част от закона, касаеща инструментите на финансиране не е предоставена в настоящия документ. Това не позволява изграждането на цялостна визия за поставените пред този законопроект цели.

Единственото, което този текст действително регламентира и което очевидно е неговата единствена юридическа функция, е оповестяването механизма на преобразуване на културните институти в търговски дружества, чрез прехвърлянето на мост между разпоредбите на Закона за закрила и развитие на културата и Търговския закон. Но предоставеният ни за коментар документ, не съдържа никаква задоволителна обосновка, как едно подобно действие би допринесло за по-доброто и оживено функциониране на сектора на изпълнителските изкуства в момент на финансова и икономическа криза. Когато се предприема една такава стъпка, трябва да се посочат критерии, на основата, на които държавата ще провежда някаква политика. Само оставянето на търговския принцип, като единствена валидна мотивация, не хвърля яснота върху процедурите, по които ще бъдат назначавани директорите на съответните организации, какви типове договори ще сключват, какви задължения ще имат тези държавни предприятия към културната политика и традицията на предходния статут.  Същевременно проектозаконът не дава достатъчно информация за планираните финансови инструменти, които да гарантират устойчивостта и успешното развитие на новосъздадените държавни предприятия. Общото впечатление от документа е, че той е непълен и не създава предпоставки за изграждането на дългосрочна стратегия.

Намирам настоящия законопроект за недообмислен, непълен и поради това рисков за професионалната общност, занимаваща се с различните видове изпълнителски изкуства в България, както и за опазването и развитието на българската сценична култура във време на криза. Необходимо е целият законопроект да се преразгледа основно, ако целта на тази операция действително е улесняването и по-ефикасното подпомагане на изпълнителските изкуства в България. В противен случай, Министерството на културата е длъжно да оповести своите действителни цели, заради които се инвестират средствата на данъкоплатците без да са създадени условия за реално опазване и подпомагане на съвременната българска култура и живото изкуство.

Обсъждане на проектозакон за сценичните изкуства в Министерство на Културата

Асоциачия за Свободен Театър бе включена с един свой представител (Гергана Димитрова) в работна група за обсъждане на проектозакон за сценичните изкуства в Министерство на Културата.

МК е казало на работната група по проектозакона, състояща се от 11 члена, че публичното му разпространение в този недовършен вариант е нежелателно. Работната група се председателства от Заместник-Министъра Митко Тодоров, а секретар е Директорът на Дирекция “Театър” Красимира Филипова. Работната група има за задача да обсъди проекта за закон за сценичните изкуства и да представи окончателен текст на Министъра на Културата до 02.11.2010 година.

Този окончателен вариант също няма да бъде публикуван. Едва след разглеждането му от още две комисии той ще бъде оповестен в последния му вид, в който МК ще го внесе за гласуване в Парламента.

The second declaration of the independent organizations in the sphere of performing arts received the following letter as a response to its demands.

The second declaration of the independent organizations in the sphere of performing arts received the following letter as a response to its demands. We do hope that this official invitation is an actual step to a higher level of transparency in the process of creation of the new Bulgarian Law for Performing Arts.

 

 

TO

MRS. GERGANA DIMITROVA

ACT ASSOCIATION

 

DEAR MRS. DIMITROVA,

 

You are included in the work group that will discuss the DRAFT OF THE PERFORMING ARTS LAW. I invite you to the first meeting that will take place at 14.00 hs on Wednesday, October 13^th, 2010 in the meeting hall on 6^th floor of the main building of the Ministry of Culture, where you will be presented with the draft of the project.

Mitko Todorov

Vice Minister

Покана от Министерството на културата до Асоциация за свободен театър

ДО

Г-ЖА ГЕРГАНА ДИМИТРОВА

АСОЦИАЦИЯ ЗА СВОБОДЕН ТЕАТЪР

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДИМИТРОВА,

Вие сте включена в работната група за обсъждане на ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА. Каня Ви на първото заседание, което ще се проведе на 13 октомври 2010г. (сряда) от 14.00ч. в заседателната зала на VІ ет. на Министерството на културата, където ще Ви бъде представен текста на проекта.

МИТКО ТОДОРОВ

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР

The second declaration of the independent organizations in the sphere of performing arts.

PRESS RELEASE

We, the undersigned representatives of the non-governmental sector in performing arts, explicitly declare ourselves to be against the policy of information blackout and centralization conducted by the Ministry of Culture in the decision making process with respect to the statutory provisions affecting the Bulgarian contemporary arts and culture. We insist that such censorship practices be discontinued and that all procedures for a public debate on the preparation of a Performing Arts Act be immediately set in motion.

Our specific demands are contained in the enclosed declaration which will serve as testimony to the present situation before the European media and cultural organizations

TO Mr. Boyko Borisov

Prime Minister of the Republic of Bulgaria

Copy to:
Mrs. Tsetska Tsacheva,
Chair of the National Assembly of the Republic of Bulgaria
Mr. Simeon Dyankov,
Deputy Prime Minister and Minister of Finance
Mr. Vezhdi Rashidov,
Minister of Culture
Mrs. Menda Stoyanova,
Chair of the Committee for Budget and Finance at the National Assembly of the Republic of Bulgaria
Mrs. Daniela Petrova,
Chair of the Committee for Culture, Civil Society and Media

at the National Assembly of the Republic of Bulgaria

TO  Bulgarian News Agency (BTA)
Monitor Daily

Sega Daily

24 Chassa Daily

Capital Weekly

Dnevnik Daily

Trud Daily

Standart Daily

Bulgarian National Television

bTV

NOVA TV

PRO BG

TV7

Bulgarian National Radio

Sofia, 4th October 2010

DECLARATION

Dear Ladies and Gentlemen,

After the announcement of the strategic reasons behind the reform having been launched in the field of performing arts has been postponed for a couple of months and due to the persisting entire lack of transparency in the work of the Ministry of Culture on the drafting of a Performing Arts Act according to which the said reform would have to be implemented and on behalf of the independent sector of the performing arts,

We hereby declare:

For us, it is absolutely unacceptable and inadmissible to start a theatre reform without a clearly announced and widely discussed specific strategy for the development of the entire sector. The announced intentions and the real actions are extremely alarming, they are not guided by a clear and integrated concept for development of the sector and only relate to the institutions directly funded by the state budget as no stand has been taken on how these changes would affect the independent sector. The promises made in early September of forming a working group on the theatre reform issues which were also to include some representatives of the independent sector have not resulted in any concrete actions to date. We have found neither any stand on the project-based funding, nor any strategic paths to ensure stability and development of the independent scene. So far, our repeated insistence that practicing professionals from the private and independent sector be granted access to the working groups engaged in the preparation of a legal model and tools for state funding has been given only spoken and informal responses and, vague promises whose fulfillment is being ceaselessly postponed. The public debate that the Ministry itself speaks of on its website has not been carried out in any form whatsoever.

These facts make us think that the reform so launched is being planned and conducted without the actual participation of the professionals it concerns. This makes it a serious threat both to the opportunities for real development of the performing arts sector in the future and to its practical survival in general The wave of protests to be staged by different companies of actors and representatives of all art sectors in the country clearly speaks of the groundlessness of the undertaken reform. Changes that are systematically imposed and utterly inconsistent with the specific needs of the theatrical practitioners nullify the claims of the Ministry of Culture of democratic administration of the sector and public debate.

The reform so implemented threatens to centralize, at rapid pace, the theatre production exclusively into the state and municipal structures in the capital city. This is an act that runs counter to the common European values of cultural diversity, decentralization and free access to cultural products for every citizen. We are very much alarmed by the fact that instead of drawing on the experience of the practicing theatre professional with their efficient organizational patterns in order to set up a new, adequately functioning system in the field of performing arts the Ministry of Culture implements a policy of hasty and inefficient decisions, in a completely non-transparent manner and while displaying obvious incompetence. Thus, any calls for an effective reform of the sector and ones that “culture should go to the market” become plain populist moves that aim to cover up a policy of seizing all opportunities for free enterprise by the state and its structures.

For it is being argued in public that the reform is necessary for the Bulgarian taxpayer and the state we keep insisting that our questions as follows be answered:

1. Why are the decisions leading to some fundamental changes in the functioning of the sector taken in secrecy, without the knowledge of the practicing professionals and the general public and without consulting them?

2. Does a thoughtless and forcibly implemented reform make taxpayers, this to include each and any representative of the independent sector, bigger losers or bigger winners?

3. Is that how the Government policy should provided that the Government itself has declared education and culture to be priorities of its administration?

4. What is the concept of the Ministry of Culture for the field of performing arts within the term of office of this Government?

5. Why is the Bulgarian taxpayer imposed the idea that Bulgarian culture is created only within the state sector and whom does that manipulation benefit?

6. Why does the Ministry of Culture avoid any dialogue and public debate on the reform being currently implemented while at the same time it provides unclear and often utterly false information about the reform, provide that the latter is funded precisely by the funds of Bulgarian taxpayers?

For the present situation is completely unacceptable for us,

We emphatically insist:

1) That working groups be immediately formed to prepare the strategy, draft the new Performing Arts Act and engage in other activities concerning the sector of performing arts. That the composition of the working groups be publicly announced as well as the results of their work.

2) That the independent sector take part in all working groups on the preparation of the strategy and the new Performing Arts Act and in other activities concerning the sector of performing arts.

3) That the future Performing Arts Act be grounded on the categorization of the different types of participation in the field of performing arts as a separate category should be made for the independent sector entitling it to 10 % of the total structural budget for music, dance and performing arts and to regulated separate access to the project sessions. This should also be clearly outlined in the proposed 2011 budget of the Ministry of Culture.

4) That the status of the freelance artist in the social security and healthcare systems be reconsidered and that his/her social security, health and pension insurance be set in conformity with his/her activity and employment.

5) That an effective financial calendar be created in order to ensure and regulate the project subsidies within a calendar year. Thus, by means of regular project, long-term and structural financial support for independent productions and artistic groups there will be set up some real conditions for planning and development of the sector as well as for the improvement of the quality of its production.

6) On a policy for development of spaces for independent theatre, dance and alternative forms in the capital city and across the country such as rehearsal halls and stages for production presentations as well as an opportunity to rent basic equipment and facilities at preference prices.

7) On a clear strategy and efficient programme in the field of decentralization and triggering of cultural dialogue in the field of theatre and performing arts at  regional, national and international levels by creation of programmes for dissemination of theatre production in the country and abroad as well as programmes for stimulation of the creation of international projects and exchange of theatre productions.

8)  That a programme for structural funding of non-governmental organizations active in the field of performing arts in the country, which have established their professionalism and the quality of their artistic production.

9) That functioning alternative sources of funding of the independent stage be ensured as in Europe.  This is explicitly necessitated by the cut-backs of public expenditure for culture, a manifestation of the state’s current restrictive financial policy. Thus, we demand an effective Patronage Act. In that sense, on the grounds of the decision of the Ministry of Culture dating from September 2009 on the formation of a working group on the art lottery we urge that it start to operate.

10) That article 26 of the Copyright and Related Rights Act be preserved as a direct alternative source of funding for the Culture Fund and that personal liability be sought for the non-observance thereof through the years.

11) That the Bulgarian independent scene be supported as a strategic investment in the Bulgarian society and education, in Bulgaria’s European image and as an adequate tool for development of contemporary cultural tourism on the territory of Bulgaria and the European Union.

Enclosed please find the report and the resolution of the German Theatre and Orchestra Association (Deutscher Bühnenverein) that was sent to the Bulgarian Government and the German press two weeks ago. So far, there has been no response or media coverage on the Bulgarian part.

We insist that the evil centralized policy of lack of transparency and irresponsible attitude of the state towards the non-governmental sector which is undoubtedly the most innovative, flexible and enterprising segment of Bulgarian culture and arts.

If this declaration is the consecutive one left unanswered and if no real actions follow, we will be forced to call on the Minister of Culture Vezhdi Rashidov and the Deputy Minister Mitko Todorov to resign as well as to take further action to approach the European institutions in relation to the implementation of a policy that is contrary to all European principles determining culture’s significance and key role in the EU members states.

Respectfully yours,

Ida Daniel

Chair of the Managing Board

Independent Theatre Association

Simona Popova

Chair

Association of Free Theatre Initiative

Diana Andreeva

Chair

Observatory for Cultural Economy

Boyko Iliev

Chair

Association of the Producers of Private Theatres

Втора декларация до Министерство на културата

ИЗЯВЛЕНИЕ ДО ПРЕСАТА

Ние, долуподписаните представители на неправителствения сектор в изпълнителските изкуства, категорично се обявяваме срещу провежданата от Министерството на културата политика на информационно затъмнение и централизация при взимането на решения по отношение на законови положения, засягащи българските съвременни изкуства и култура. Настояваме тази практика на цензура да спре и незабавно да бъдат пуснати в ход всички процедури за провеждане на обществен дебат по изготвянето на Закон за сценичните изкуства.

Приложената декларация съдържа нашите конкретни искания и ще послужи за свидетелство за настоящата ситуация пред европейски медии и културни организации.

ДО  г-н Бойко Борисов
Министър-председател на Република България

Копие
ДО:
Г-жа Цецка Цачева,
Председател на Народното събрание на Република България
Г-н Симеон Дянков,
Заместник министър-председател и Министър на финансите
Г-н Вежди Рашидов,
Министър на културата
Г-жа Менда Стоянова,
Председател на Комисията по бюджет и финанси
към Народното събрание на Република България
Г-жа Даниела Петрова,
Председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии
към Народното събрание на Република България

ДО  БТА
в-к „Монитор”

в-к „Сега”

в-к „24 часа”

в-к „Капитал”

в-к „Дневник”

в-к „Труд”

в-к „Стандарт”

БНТ

бТВ

Нова телевизия

ПРО.БГ

ТВ7

БНР

Д Е К Л А Р А Ц И Я

Уважаеми Дами и Господа,

След продължилото с месеци отлагане на оповестяването стратегическите мотиви на започналата реформа в сферата на изпълнителските изкуства и поради продължаващата пълна непрозрачност в работата на Министерство на културата по написването на Закон за сценичните изкуства, съобразно който би следвало да се провежда въпросната реформа, от името на независимия сектор в изпълнителските изкуства

Заявяваме:

Напълно неприемливо и недопустимо за нас е стартирането на театрална реформа при липсата на ясно обявена и дискутирана в широк кръг конкретна стратегия за развитие на целия сектор. Обявените намерения и реални действия  са крайно обезпокоителни, не са подчинени на ясна и единна визия за развитие на сектора и касаят само и единствено пряко бюджетираните от държавата институции, без да включват позиция как тези промени ще се отразят на независимия сектор. Обещанията за свикване на работна група по въпросите на театралната реформа в началото на месец септември, в която да се включат и представители и на независимия сектор, до днес не са довели до конкретни действия. Не намираме никакво становище по финансирането на проектен принцип, нито стратегически посоки за осигуряване стабилността и развитието на свободната сцена. До момента на нашите настоявания за достъп на реално-практикуващи професионалисти от частния и независимия сектор до работните групи, ангажирани с изработването на законов модел и инструменти за държавно финансиране, се отговаря само устно и неформално, с общи обещания, чието изпълнение непрестанно бива отлагано във времето. Обществен дебат, за който самото министерство говори на своя сайт, не е проведен под никаква форма.

Тези факти ни карат да мислим, че така започналата реформа се планира и провежда без реалното участие на професионалистите, които засяга. Това я превръща в сериозна заплаха както за възможностите за реално развитие на сектора на изпълнителските изкуства в бъдеще, така и за неговото практическо оцеляване изобщо. За несъстоятелността на предприетата реформа ясно говори надигащата се вълна от протести от страна на различни актьорски състави и представители на всички сектори на изкуството в страната. Методично налаганите промени, крайно несъобразени с конкретните нужди на театралните практици, анулират претенциите на Министерството на културата за демократично управление на сектора и публичен дебат.

Провежданата по този начин реформа заплашва с бързи темпове да централизира театралното производство изключително и само в държавните и общински структури в столицата. Действие, което е в пряк разрез с общоевропейските ценности на културното многообразие, децентрализацията и свободния достъп до културна продукция на всеки гражданин. Силно сме обезпокоени от факта, че вместо да почерпи  опит от ефективните организационни модели на реално-практикуващите театрали за изграждането на адекватно функционираща нова система в областта на изпълнителските изкуства, Министерството на културата провежда политика на прибързани и неефективни решения в условия на пълна непрозрачност и очевидна некомпетентност. Това превръща призивите за ефективно реформиране на сектора и „културата да излезе на пазара” в явно популистки ходове, които целят да прикрият една политика на изземане на всички възможности за свободна инициатива от държавата и нейните структури.

Тъй като в публичното пространство се твърди, че реформата е нужна на българския данъкоплатец и държавата, то ние продължаваме да настояваме за отговор на нашите въпроси:

1. Защо решенията водещи до фундаментални промени във функционирането на сектора се взимат на тъмно без знанието на и без допитване до реално-практикуващите и обществеността?
2. От една недомислена и насилствено провеждана реформа повече губят или повече получават данъкоплатците, част от които е всеки един представител на независимия сектор?
3. Такава ли трябва да бъде политиката на правителството, след като самото то е обявило образованието и културата за приоритети на своето управление?
4. Каква е визията на Министерството на културата за областта на изпълнителските изкуства в рамките на мандата на това правителство?
5. Защо на българския данъкоплатец му се вменява идеята, че българската култура се създава само в държавния сектор и кого обслужва тази манипулация?
6. Защо Министерство на културата избягва всякакъв диалог и обществен дебат за провежданата реформа като същевременно съзнателно подава неясна или често напълно невярна информация за нея, след като тя се финансира именно със средствата на българския данъкоплатец?

Тъй като така създалата се ситуация за нас е напълно неприемлива,

Категорично настояваме за:

Първо: Незабавно свикване на работни групи по изработването на стратегията, новия закон за сценичните изкуства и други действия, касаещи сектора изпълнителски изкуства. Публично обявяване на състава на работните групи, както и на резултатите от дейността им.

Второ: Участие на независимия сектор във всички работни групи по изработване на стратегията, новия закон за сценичните изкуства и други действия, касаещи сектора изпълнителски изкуства.

Трето: В бъдещия закон за сценични изкуства, да залегне категоризацията на различните видове участие в полето на изпълнителските изкуства, като се създаде отделна категория за независимия сектор с право на 10% от общия структурен бюджет за музика, танц и изпълнителски изкуства и регламентиран отделен достъп до проектните сесии. Това следва да бъде ясно заложено и в предлагания за 2011 бюджет на Министерство на културата.

Четвърто: Преосмисляне статута на твореца на свободна практика в социалната и здравната системи и съобразяване неговите социално, здравно и пенсионно осигуряване със спецификата на неговата дейност и заетост.

Пето: Създаване на ефективен финансов календар, който да осигури и регулира проектните субсидии в рамките на календарната година. По този начин, чрез редовна проектна, дългосрочна и структурна финансова подкрепа за независими продукции и артистични групи, ще се създадат реални условия за планиране и развитие на сектора, както и за подобряване качеството на неговата продукция

Шесто: Политика за разработване на пространства за свободен театър, танцово изкуство и алтернативни форми в столицата и страната – репетиционни зали и сцени за представяне на продукцията, както и възможност за наем на базова техника и съоръжения на преференциални цени.

Седмо: Ясна стратегия и ефективна програма в областта на децентрализацията и активирането на културния диалог в областта на театъра и сценичните изкуства на регионално, национално и международно ниво чрез създаване на програми за разпространение на театрална продукция в страната и чужбина, както и програми за стимулиране създаването на международни проекти и обмен на театрални продукции.

Осмо: Създаване на програма за структурно финансиране на доказали професионализма и качеството на артистичната си продукция неправителствени организации, активни в сферата на изпълнителските изкуства в страната.

Девето: Осигуряване работещи алтернативни източници за финансиране на независимата сцена, както е в цяла Европа. Намаляването на публичните разходи за култура – израз на рестриктивната финансова политика на държавата в момента, категорично налага това. Затова искаме действащ Закон за меценатството. В този смисъл, на основание решението на МК от септември 2009г. за създаване на работна група за арт-лотарията, спешно настояваме да започне нейната работа.

Десето: Запазване на чл. 26 от Закона за авторското право и сродните му права като пряк алтернативен източник за финансиране на Фонд Култура и да се потърси поименна отговорност за неспазването му през годините.

Единадесето: Подкрепа на българската независима сцена като стратегическа инвестиция в българското общество и образование, в европейския имидж на България и адекватно средство за развитието на съвременния културен туризъм на територията на България и Европейския Съюз.

Към настоящата декларация прилагаме доклада и резолюцията на Немския сценичен съюз, изпратени до българското правителство и немската преса преди две седмици. До момента от българска страна липсва каквато и да е реакция или отразяване в медиите.

Настояваме незабавно да бъде преустановена порочната централизирана политика на непрозрачност и безотговорно държавно отношение към неправителствения сектор, който е безспорно най-иновативния, гъвкав и инициативен сегмент на българската култура и изкуство.

Оставянето на тази поредна декларация без отговор и реални действия ще ни принуди да поискаме оставката на министърa на културата Вежди Рашидов и на зам.-министър Митко  Тодоров, както и да предприемем действия по посока сезиране на европейските институции във връзка с провеждането на политика, противоречаща на всички европейски принципи, определящи значимостта и ключовата роля на културата в страните-членки на ЕС.

София

04.10.2010

С уважение:

Ида Даниел

Председател на УС на

Асоциация за свободен театър

Симона Попова

Председател на

Асоциация на свободната театрална инициатива

Диана Андреевa

Директор на Обсерватория по

икономика на културата

Бойко Илиев

Председател на Сдружението на

Продуцентите на частните театри

Масивен пожар в полето на българския театър – българското правителство предприема масови съкращения, които оправдава с „модела на немската театрална система”.

Масивен пожар в полето на българския театър – българското правителство предприема масови съкращения, които оправдава с „модела на немската театрална система”.

Оснабрюк, 14.09.2010 г.

Безнадеждната ситуацията в България, влошена още повече от световната икономическа криза, обхваща всички нива, а първата нейна жертва е театърът. По време на току-що приключилото шестдневното турне на Театър Оснабрюк в България (реализирано с подкрепата на Фонд Вандерлуст на Федералната културна фондация), научихме за опустошителните последствия от започналата най-нови „реформа”, която българското културно министерство налага на театрите по време на лятната пауза. Особено засегнати са театрите-партньори на Театър Оснабрюк – театрите в Русе и Варна, които миналия понеделник е трябвало да освободят 73-ма от служителите си съгласно започващата  „реформа”. Министърът на културата и неговият заместник заявяват на пресконференция през август, че тези и други техни действия се провеждат по „примера на немската общинска театрална система”.

Във Варна театърът и операта, които до скоро бяха отделни институции, сега се сливат в една. Последствията са масови съкращения. Наред с всички останали, предишният директор на театъра и неговата колежка от операта са освободени от поста си без финансово обезщетение след едва осем месечно ръководство, за да бъде заето тяхното място от новия директор, избран от правителството. Изключително проблематичен е не толкова актът на внезапно освобождаване от длъжност, колкото фактът, че новият „интендант” е по образование инженер и основател (по собствените му думи) на първото Business School в България, областен управител на предприемачите от властващата партия и общински съветник, без какъвто и да е практически опит в областта на театъра. Старото ръководство на театъра е безсилно да предприеме каквито и да било мерки срещу тези промени. На конференцията на директорите на културните институти в България, която ще се проведе вдругиден – 16.09., е поканен само новия директор.

Условията в самия театър са неописуемо тежки. От месеци не са плащани заплати, от седалките в зрителната зала се подава дунапрена, не работят прожектори, само разходите за ток (8000 лв. за лятото) вече надвишават одобрения месечен разходен бюджет от 7146 лв. От посещаваната по традиция по-слабо опера се изисква 15% самофинансиране от продажбата на билети. Театралите споделиха, че в Германия квотата за самофинансиране е най-високата в цяла Европа и тя е 8%. На практика ситуацията изглежда така: с всеки свой работен ден театърът е принуден да задлъжнява все повече на министерството в София. На фона на тези обстоятелства, претенцията на българското правителство, че е запознато с немската театрална система и с финансовите потребности за функционирането на театъра въобще, изглежда като лош фарс. Отнемайки ни финансовата свобода за действие, както и каквато и да е възможност да планираме програмата си, на нас ни се отнема и артистичната свобода – оплакват се театралите. От 1990 г. насам в България не съществува дългосрочна държавна програма за финансиране на културата, няма закони за нейната закрила. Постоянно се повтаря, че по време на криза всички са засегнати от повсеместните мерки за свиване на разходите. Как тогава може от театъра да се изисква нещо, което в такава ситуация никой не може да изпълни – питат отчаяно театралите. Времената, в които общите протести срещу лошите социални условия са се надигали първо сред редовете на театралите, отдавна са отминали. Хората са уморени от битки. Правителството или е глухо, или забранява „шума”. Новият интендант във Варна вече е забранил на певците да се разпяват в театъра, защото му пречат да се концентрира.

От 01.01.2011г. трябва да влезе в сила новата театрална „реформа”. Русенският театър се надява, че не е застрашен от закриване, но при какви условия ще продължи да съществува – не е ясно. Актьорите отсега са принудени да работят нещо допълнително, а програмата на театъра е изготвена само до декември.

.

Flaechenbrand in der bulgarischen Theaterlandschaft – Massive Kuerzungen werden von der bulgarischen Regierung mit dem “Vorbild deutsches Stadttheatersystem” begruended – оригинал на текста на публикацията

Официална резолюция на Немския сценичен съюз – Българският театър на ръба на закриването

НЕМСКИ СЦЕНИЧЕН СЪЮЗ –

групата на театралните директори

ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

Изявление до пресата

Посредством турне на театъра на град Оснабрюк в София, ръководството на групата на театралните директори в Немския сценичен съюз научи за структурните промени, които правителството изисква от българските театри и които на практика ще навредят необратимо на българския театър. Този процес се позовава на немската система на общинските театри – нещо, което за нас остава необяснимо. Ръководството на групата на театралните директори изразява своя протест срещу това и днес излезе със следната резолюция, която беше изпратена и до българското правителство.

Резолюция

Българският театър на ръба на закриването – немската система представяна като пример за „реформи”!

Българският театър изживява в момента най-тежката си криза от 1990 г. насам. Какво точно ще се случи след 01.01.2011 г., никой не може да каже. От месеци много от театрите не могат да изплащат заплати, започнали са масови съкращения – например вчера 73-ма човека от състава на Варненския театър са били освободени от работа. Това се случва в името на новите „реформи”, за които Министерство на културата в София е взело решение по време на лятната пауза.

На пресконференция през август бива обявено, че именно немската система от общински театри е взета за модел при предприетото масивно преструктуриране на българските театри!

Варна е обявена за пилотен проект. Там встъпилият в длъжност едва преди осем месеца директор на театъра, както и директорът на операта са отстранени от постовете си без финансово обезщетение, за да бъде поставен на тяхно място представител на Общинския съвет във Варна и председател на съюза на предприемачите от управляващата партия, който да управлява двете обединени в едно театрални институции. Тъй като одобрените месечни разходи не покриват дори сметките за ток в сградата, театърът с всеки ден задлъжнява все повече пред Министерството. Предприетите промени засягат всички театри и културни институции в България, чието съществуване и необходимост от финансиране не е защитено по никакъв начин от законодателството. От влизането на страната в Европейския съюз средствата за култура са съкратени вече с две трети, сравнено с бюджета за 1990 г. От 01.01.2011 г. трябва да влезе в сила продължението на театралната реформа в България, която ще засегне всички театри. Затова програмите на много от театрите се планират само до края на декември, но още от сега е ясно, че финансиране за нови продукции няма.

Как подобно бавно убийство на българския театър може да бъде обосновано с позоваване на немската театрална система, чийто качества се ценят и от правителството, и от гражданите, е необяснимо!

Призоваваме Министерство на културата и Правителството на България незабавно да прекратят драстичното заличаване на културата! Онзи, който отказва финансова подкрепа на театрите, отнема на своята страна  възможността за културна идентичност в момент на тежка криза и възможността за изграждане на така жизнено необходимата обществена визия за бъдещето.

Холг Фрайтаг

/председател на групата на директорите в Немския сценичен съюз/

Проф. Клаус Цеелайн

/президент на Немския сценичен съюз/

Ролф Болвин

/административен директор на Немския сценичен съюз/

.

Resolution – Bulgarische Theater kurz vor dem Aus – deutsche Landschaft angeblich Vorbild fuer “Reformen”! – оригинал на текста на резолюцията

Отворено писмо

ДО  г-н Бойко Борисов
Министър-председател на Република България

Копие
ДО:
Г-жа Цецка Цачева,
Председател на Народното събрание на Република България
Г-н Симеон Дянков,
Заместник министър-председател и Министър на финансите
Г-н Вежди Рашидов,
Министър на културата
Г-жа Менда Стоянова,
Председател на Комисията по бюджет и финанси
към Народното събрание на Република България
Г-жа Даниела Петрова,
Председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии
към Народното събрание на Република България

ДО  БТА

Д Е К Л А Р А Ц И Я

Уважаеми Дами и Господа,

Във връзка със започващата реформа в сферата на изпълнителските изкуства и първите публично обявени намерения на Министерство на културата, от името на независимия сектор в изпълнителските изкуства

Заявяваме:

Изключително тревожни за нас са непрозрачността и липсата на ясно обявена конкретна стратегия за развитие на целия сектор. Обявените намерения касаят само и единствено пряко бюджетираните от държавата институции, без да включват позиция как тези промени ще се отразят на независимия сектор. Не намираме никакво становище по финансирането на проектен принцип, нито стратегически посоки за осигуряване стабилността и развитието на свободната сцена. Нееднократно в публичното пространство бе настоявано за достъп на реално-практикуващи

професионалисти от частния и независимия сектор до работните групи, ангажирани с изработването на законов модел и инструменти за държавно финансиране на тази стратегически важна за цяла Европа област от изкуството и културата.

Нещо повече – през 2010г., държавата, в лицето на Министерство на културата отдели субсидия за театрални проекти само на независими организации в размер на 100 000 лв. (което е продукционен бюджет за около 6 малки представления с до 3 актьори на скромен хонорар). Тя обяви официално резултатите си от конкурса през месец април, но сумите все още не са изплатени на спечелилите проекти! А част от тях вече са в процес на реализация. Някои автори на проекти са принудени чрез кредити и заеми да обезпечават финансово дейностите, които неизплатените субсидии трябваше да покрият. Според нас нефинансирането на проектите, спечелили субсидии в легитимен конкурс, е беззаконие! Становище по този казус също не се намира в официално заявените намерения на Министерство на Културата. 100-процентовото орязване на проектното финансиране в областта на изпълнителските изкуства за 2010 година е в пълен разрез с всички публични изказвания, направени от представители на Министерство на културата във връзка със стратегиите, застъпвани в намеренията за театрална реформа.

Тези факти ни карат да мислим, че така започналата реформа рискува да повтори стари грешки и заучени порочни схеми на временни решения, вместо стъпвайки на опита и ефективните организационни модели на реално-практикуващите, да изгради адекватно функционираща нова система в областта на изпълнителските изкуства. Не познаването на начинът на функциониране и приносът на свободния сектор към българската култура и общество като цяло, липсата на реален анализ на този сегмент от сценичните изкуства, съществуващ вече 20 години като пазарен субект, превръща призивите „културата да излезе на пазара” в кухи фрази, лишени от съдържание.

Тъй като в публичното пространство се твърди, че реформата е нужна на българския данъкоплатец и държавата, то ние имаме няколко  въпроса:

1. От една недомислена реформа повече губят или повече получават данъкоплатците, част от които е всеки един представител на цитирания сектор?
2. Такава ли трябва да бъде политиката на държавата към професионалните  артистични кадри, в които сама е инвестирала пак благодарение на българския данъкоплатец?
3. Защо на българския данъкоплатец му се вменява идеята, че българската култура е само държавният сектор и не е ли това манипулация?

Една недостатъчно компетентна частична реформа не само няма да ни доближи до успешните европейски добри практики в балансираното финансиране на сценичните изкуства, но и категорично ще ни отдалечи дори от близките ни съседи, където условията за работа на творците на свободна практика са завидни спрямо тези у нас. Свободната сцена в България ще продължи да изчезва, а творящите да заминават или да сменят професията си. Родният театър ще става все по-назадничав и съвсем ще заприлича на музей, а до съвременна танцова сцена така и няма да стигнем.

Тъй като тази перспектива за нас е напълно неприемлива

Категорично настояваме за:

Първо: Участие на независимия сектор във всички работни групи по изработване на стратегията, новия закон за сценичните изкуства и други действия, касаещи сектора изпълнителски изкуства. Публично обявяване на състава на работните групи.

Второ: Незабавно изплащане на 31-ва сесия за субсидиране на нови театрални проекти (частни театри),  април 2010 г., от Министерство на културата на стойност 100 000 лв.

Трето: В бъдещия закон за сценични изкуства, да залегне категоризацията на различните видове участие в полето на изпълнителските изкуства, като се създаде отделна категория за независимия сектор с право на 10% от общия структурен бюджет за музика, танц и изпълнителски изкуства и регламентиран отделен достъп до проектните сесии. Това следва да бъде ясно заложено и в предлагания за 2011 бюджет на Министерство на културата.

Четвърто: Преосмисляне статута на твореца на свободна практика в социалната и здравната системи и съобразяване неговите социално, здравно и пенсионно осигуряване със спецификата на неговата дейност и заетост.

Пето: Създаване на ефективен финансов календар, който да осигури и регулира проектните субсидии в рамките на календарната година. По този начин, чрез редовна проектна, дългосрочна и структурна финансова подкрепа за независими продукции и артистични групи, ще се създадат реални условия за планиране и развитие на сектора, както и за подобряване качеството на неговата продукция

Шесто: Политика за разработване на пространства за свободен театър, танцово изкуство и алтернативни форми в столицата и страната – репетиционни зали и сцени за представяне на продукцията, както и възможност за наем на базова техника и съоръжения на преференциални цени.

Седмо: Ясна стратегия и ефективна програма в областта на децентрализацията и активирането на културния диалог в областта на театъра и сценичните изкуства на регионално, национално и международно ниво чрез създаване на програми за разпространение на театрална продукция в страната и чужбина, както и програми за стимулиране създаването на международни проекти и обмен на театрални продукции.

Осмо: Осигуряване работещи алтернативни източници за финансиране на независимата сцена, както е в цяла Европа. Намаляването на публичните разходи за култура – израз на рестриктивната финансова политика на държавата в момента, категорично налага това. Затова искаме действащ Закон за меценатството. В този смисъл, на основание решението на МК от септември 2009г. за създаване на работна група за арт-лотарията, спешно настояваме да започне нейната работа.

Девето: Разглеждане развитието на българската независима сцена като стратегическа инвестиция в българското общество, в европейския имидж на България, в очертаването на България като любопитна дестинация за културен туризъм.

Надяваме се да бъдем чути и да бъде преустановена порочната централизирана политика на непрозрачност и безотговорно държавно отношение към неправителствения сектор, който е безспорно най-иновативния, гъвкав и инициативен сегмент на българската култура и изкуство.

С уважение:

Ида Даниел

Председател на УС на

Асоциация за свободен театър

Симона Попова

Председател на

Асоциация на свободната театрална инициатива

Цветелина Йосифова

Директор на

Център за култура и дебат „Червената къща

„Андрей Николов””

Диана Андреева

Директор на Обсерватория по

икономика на културата

Бойко Илиев

Председател на Сдружението на

продуцентите на частните театри

Граматика на свободния театър

1/3 от гилдията на актьорите у нас в момента работи на свободна практика. Този брой расте. В държавните театри ще има все по-малко работни места, а  извън тях – все повече професионалисти без социална защита.

Пренареждането на театралната карта в България е въпрос на месеци. Преди парчетата от нея да бъдат сглобени, Асоциацията за свободен театър реши да сподели с  всички какви възможности за едно успешно и смислено бъдеще вижда и дава за това. Направи го с международна работна среща, организирана съвместно с ТР „Сфумато”. На нея трябваше да стане ясно,  че у нас  си струва  да се прави свободен театър и от това ще спечелят всички. Стига да го предвидят и политиците.

„Те са странни хора. Ходят с костюм в най-голямата жега. Аз се опитвам да остана нормален и дойдох с кецове.” – това каза зам.- кметът  на София Христо Ангеличин на срещата и сподели искрения си срам от факта, че никой до момента не е регламентирал законово правенето на изкуство на свободен принцип. По думите му,  тази година Столична програма Култура е финансирала културни институции, които са на бюджетна издръжка.  „Ще ми се да отворя културните институти за вас. Мога да бъда търсен, за да отварям врати..”

Още по-сериозен ангажимент към  Асоциацията за свободен театър пое заместник-министърът на културата Митко Тодоров, който увери АКТ, че в закона за сценичните изкуства ще има разписани  правила за функционирането и субсидирането на свободния театър у нас : „Дали сме заявка в парламента до края на годината този закон да се представи. Държим да предвидим  място в него и за свободния театър – с отделна ниша и квота за проекти, както и равноправно отношение на всички театрални форуми. В експертната комисия ще има представител на свободния театър. Очаквайте покана август-септември.”

Съюзът на артистите в лицето на неговия председател Христо Мутафчиев също увери, че застава изцяло зад каузата да защитава интересите на свободните творци като узакони статута им и да подкрепя този вид театър „Как обаче в условията на криза би функционирал един такъв театър в Силистра, например, и как местният парламент ще отдели пари за него?” – вместо отговор, Александър Опиц- специален гост и участник в работната среща, председател на Асоциацията за Свободен Театър в областта Баден Вюртенберг-Германия, сподели как функционира свободният театър в страната му.

„Общините в Германия също са финансово притеснени и някои от театрите в тях  вероятно ще затворят врати, но независимата сцена при нас е синоним на новаторство, креативност, качество и професионализъм. Свободният театър в Германия функционира гъвкаво, хората, заети с правенето му са по-компактни като брой и по-независими от гледна точка на бюрокрацията. Какво имам предвид:

В държавния театър например, има проблем с една доста раздута администрация и персонал, който от своя страна е организиран в синдикати.

В Германия административните театри гълтат по 60 милиона евро. От тези пари едва 10-15% остават за чистото изкуство, всичко останало е изядено от управленския апарат. Ако междувременно синдикатите са успели да договорят увеличение на парите за техническия персонал, тези 10-15% падат още повече. Директорите на театри се страхуват, че рано или късно, при така създадeната и работеща схема, на хората на изкуството няма да има с какво да се плаща.”

С цената на доста усилия, Александър Опиц и независимият театрален сектор  успяват да издействат субсидията за свободния театър в областта Баден Вюртенберг да бъде увеличена от 260 хиляди на 360 хиляди евро. Въпреки постигнатото, Опиц обръща внимание на правителството, че сумата е недостатъчна. Инициира обществен дебат и през 2008-ма  се взима решението отпуснатите пари да станат милион и четиристотин хиляди евро.

Свободният театър се оказва чудесна отправна точка за инвестиции в инфраструктурата.  Успехите му стимулират община Манхайм да вдигне бюджета си за свободен театър и да инвестира седем милиона евро за изграждане на специална сграда с мултифункционална сцена и репетиционни с обща площ от девет хиляди квадратни метра. За поддържане на сградата са предвидени 3 милиона евро годишно.

Все повече  общински и държавни театри в Германия живо се интересуват от процесите, които текат на свободната сцена, за да сверят часовниците си и да са в крак с тенденциите.  Този некомерсиален театър в комерсиална среда може да се похвали с доста преимущества. Мобилен е, привлича младата публика, отваря нови аудитории, центрира се около водещи теми за обществото. Що се отнася до социалния статут на хората, правещи свободен театър в Германия, той е регламентиран простичко:

Творците на свободна практика са членове на така наречената социална каса за творци на свободна практика (Künstlersozialkasse). Половината от средствата, постъпващи в нея идват от тях самите, като плащат по най-ниската ставка. 30% от сумата в касата пристига от тези, които ползват резултата от труда, готовия продукт. Най-често това са галерии, театри и т.н., в зависимост от това къде се поставя представлението. Държавата поема 20% от сумата. 220 хиляди евро годишно внася федералното правителство. От тази социална каса са осигурени 160 хиляди творци на свободна практика. Те получават пенсия от 380 евро, което е под границата на бедността. Асоциацията на Опиц успява да издейства втори стълб на осигуряване – застраховка в размер на 5 евро месечно, което носи цели 300 евро допълнително към пенсията на свободните творци. А те всички са членове на социалната каса. Как се става неин член? Условието е да се докаже, че поне 50% от доходите на желаещия идват от работа на свободна практика. Лицето няма право да работи на трудов договор и печели пари извън сферата на изкуството.

„Ще ви подкрепяме докато не получите една прилична субсидия”- беше категоричен Опиц.

Бюджетът за реализация на свободно представление в България е средно едва 3 800 лева. Липсата на пространства за работа, на държавна подкрепа и социална защита не спира тези хора да случват проектите си. Ето какви трудности срещат:

Веселин Димов –режисьор:

„През последните няколко години у нас възможностите за отпускане на средства от конкурси и проекти са силно ограничени. Получаваме обикновено около 20 % от исканата сума. За да реализираме даден свободен проект, помагат различни посолства, културни институти и частни организации, но подкрепата идва главно отвън, а не от България. Особено ни тежи липсата на подкрепа за по-дълъг период от време, година-две, за да има поредица от факти, тенденция и самочувствие на присъствие.”

Ирина Голева- актриса:

„Сдружение „По действителен случай” успяхме да сбъднем нашия трети свободен проект – „Ноктюрно”, без никаква подкрепа от страна на държавата. Премиерата мина с голям успех, който ни костваше месеци  труд и потъване в заеми и кредити.  За самото кандидатстване за финансиране от Столична община се готвихме 2 месеца. Не го получихме. За сметка на това, успяхме да се преборим за подкрепата на министерството на културата, която е на стойност 8 хиляди лева. Тях още ги няма. И никой не казва защо. По документи би трябвало да са факт. Както е факт представлението.”

Иван Добчев – режисьор:

„Положението в държавните театри е катастрофално, голяма част от хората са пуснати в икономически ваканции, наистина ли смятате, че някой ще обърне внимание на свободния театър и неговите нужди? Единственият шанс е да се задействат институции отвън, на ниво ЕП ако щете, да ни задължат да обърнем внимание.”

На запад биха отговорили, че  не е задължително от политиците да се очаква всичко. Важното е независимият театър да излезе с платформа и искания. За да бъде чут и предвиден. Още нещо, биха ни посъветвали да не диаболизираме институционалния театър, защото  повече полза има в това да се работи хитро с него.  И най-накрая да се отключи закона за меценатството.

В Унгария има доста повече пари за култура. Золтан Имели е пропътувал 770 километра, за да сподели опита си на международната среща по въпросите на свободния театър. Близо 15 години  Имели работи в областта на изпълнителските изкуства като мениджър на компании, фестивали, турнета, различни продукции и междудисциплинарни събития.

Според него, въпросът е как министерството разпределя средствата и има ли прозрачност.  За да стигнат до отговора, преди две години унгарците правят  пълен анализ на системата за театър, за да се разбере колко струва тя на държавата. Цифрите показват, че независимият театрален сектор, който е по-ниско субсидиран, докарва повече пари и е по-адекватен на потребностите на аудиторията от държавния. Това желязно доказателство позволява  в новия закон за театър в Унгария правилата за разпределение на средствата да се променят към по-добро.

„В този закон парите, отпускани за театър са уточнени с проценти. Ако всяка година бюджетът е различен, процентът гарантира справедлив и сигурен приход от него. Бюджетът се гласува от министерството, но между него и получателя на сумата стои съвет за изпълнителски изкуства. Какво е заявил желаещият като намерение, как ще го изпълни, какъв е резултатът от предишната му работа и доколко се е пресякъл с очакваното -  това е въпросът, който основно вълнува взимащите решението за парите”

В случая с Асоциацията за свободен театър у нас, става дума не само за реалистично намерение в позиция на изчакване, а за готовност за действие.

Полето на хората, които работят на свободна практика се осъзнава и поставя под въпрос хубавите думи и неработещите закони в България. С предложение за един успешен модел на фона на колабиралите досегашни. Като поема всички предизвикателства пред бъдещето на свободното театрално пространство, но само ако се разберем какво ще е то. Защото сега е моментът това място по някакъв начин да се узакони и бъде достойно.

Пресцентър – Асоциация за свободен театър

Записи от Международна Работна Среща по въпросите на Свободния театър

Първи файл, първи ден – Маргарита Младенова. Интро.

Втори файл, първи ден – Александър Опиц

…Първата асоциация на свободните театри в Германия беше основана в Северен Рейн-Вестфалия. Тази година ще празнува 25 годишният си юбилей. Именно с основаването на тези асоциации свободната сцена започна да се еманципира. Просто всички забелязаха, че ако са организирани могат много по-добре да постигат своите цели, отколкото, ако са самотни творци. През 1990 беше основано Федералното сдружение на свободните театри. Там, където сe образуваха подобни сдружения, това доведе до професионализиране на дейността на свободните театри и потекоха и субсидии.

Трети файл, първи ден – Христо Мутафчиев САБ, В. Танев

…Основният проблем при нас е съществуването на статут на свободният творец и това, което ние трябва да направим съвместно с Асоциацията е именно да определим статута на свободния творец, защото той ще се сблъска с изключително много проблеми в последствие, когато започне да разширява своята дейност или периметъра на своята дейност.

…Едно от основните неща, които най вероятно ще се случат след време, е свободните артисти да имат и театрално място под слънцето, имам предвид театрални сцени. Една бъдеща реформа ще даде възможността да се освободят театрални зали. Свободните артисти да бъдат готови да заемат тези културни пространства.

…Държавата пропуска инициативността на свободните театри.

Четвърти файл, първи ден – Александър Опиц, Отговори на въпроси.

Статистика на АСТ.

Пети файл, първи ден – Веселин Димов АСТ.

…От седем години се занимавам със свободни проекти и имам девет реализирани до тук. Нито веднъж не съм правил представление изцяло поканен от държавен театър. Във всеки държавен театър, в който съм работил съм донасял пари, спечелени от някакъв конкурс.

… Свободната сцена е много важен инкубатор на идеи, на интересни представления и случки, но в последните години много се затегна положението.

Ирина Дочева АСТ.  Огнян Голев АСТ.

Шести файл, първи ден – Снежина Петрова

Седми файл, първи ден – Иван Добчев  ТР”Сфумато”. Тайната мечта на всеки авангардист.

Осми файл, първи ден – Христо Ангеличин  - Софийска община

Девети файл, първи ден – Тибодо и Опиц

Десети файл, първи ден – Виолета Дечева. Първи публичен форум на свободният театър.

Три основни структурни елемента на свободният театър, които го отличават и от институционалният, от частният и също така го отличават от един любителски театър. Първо това е театър, който няма комерсиални цели, това е некомерсиален театър в комерсиална среда. Второ, това е инструмент за мислене на обществото, а не  практика която просто поставя драматични текстове. Третата характеристика е мобилност, проектност – тоест това означава съвсем друг тип организация, която касае целият производствен процес, самият спектакъл и неговото разпространение и радикално се различава от институционалните практики.

Първи файл, втори ден – Диана Андреева Обсерватория по икономика на културата. Статистически данни.

Втори файл, втори ден – Золтан Имели

…Докато слушах конкретните цифри тук разбрах, колко щастливи трябва да се чувстваме в Унгария, защото там се дават доста повече пари за култура.

Въпросът е, как тези пари в министерството на културата се разпределят и до колко обществото знае за системата на разпределение и до колко е прозрачен този процес. И кои са хората овластени да разпределят тези пари. Новият театрален закон, който влезе в сила от първи март тази година е решение на проблема с прозрачността на разпределяне на парите. Подготовката на този закон за театър започна през 1990.

… Първата грижа на директорите на театри и на режисьорите при подготовката на закона беше да запазят съществуващият си статус. Всъщност театъра винаги е бил много важно средство за комуникация между правителството и хората в Унгария. Така, че театърът в Унгария има доста специален статут. Това не означава, че театърът се явява говорител на Министерският съвет пред хората.

…Основната идея за създаване на този закон беше да се стабилизира системата по такъв начин, че да се намалят политическите влияния върху финансирането на театралният процес.

Трети файл, втори ден – Митко Тодоров.

Четвърти файл, втори ден – Митко Тодоров.

Пети файл, втори ден – Мирена Станева. Представяне на фонд „Култура”

Презентация на Юри Вълковски. Публичните инвестиции.

Шести файл, втори ден -  Ирина Занева дирекция „Култура” на Столична община. Золтан Имели за категориите и точковите системи в унгарския закон.

Седми файл, втори ден – Лили Байлова –  Уебсайт scenata.info – трудова борса в областта на театъра.

Калина Вагенщайн, Дъ Фридж, Дерида Денс Център, Кремена Димитрова.

Осми файл, втори ден – Калина Вагенщайн   Разпространението на вече готовите независими проекти.

Девети файл, втори ден – Александър Опиц – обобщение. Ида Даниел, Младен Алексиев – обобщение и закриване на срещата.

Международна работна среща по въпросите на свободния театър

СВОБОДНИЯТ ТЕАТЪР – ГАРАНТ ЗА РАБОТЕЩА КУЛТУРНА СТРАТЕГИЯ

Международна работна среща по въпросите на свободния театър, организирана от АСТ – Асоциация за свободен театър и ТР “Сфумато” в рамките на фестивал „Малък сезон” 2010, ТР „Сфумато”, София, 4 и 5 юли, 10.00 -14.00

Модератори: Ида Даниел, Младен Алексиев

С участието на Александър Опиц – Германия и Золтан Имели – Унгария.

Александър Опиц завършва театрознание. Работи като актьор, драматург и
директор на театър.
От 2002 г. е председател на Асоциацията за Свободен Театър в областта Баден
Вюртенберг (LaFT e.V.), a след 2006 г. става и първият председател на
Немската Асоциация за Свободен Театър (BUFT). В нея членуват 1 300
независими формации.
От 2005 г. е член на кураториума на Фонда за Изпълнителски Изкуства в
Германия (Fond Darstellende Künste), през 2008 г. става и член на съвета на
Социалната каса за упражняващи творчески професии (Künstlersozialkasse).
Активно участва във формирането на културната политика на Германия и
отделни нейни провинции спрямо изпълнителските изкуства.Развива и
подкрепя конструктивния диалог между творците в областта на
изпълнителските изкуства и политическите структури и държавни институции.С
работата си през последните години успява да подобри условията за работа на
творците на свободна практика, както и да защити техни основни социални
права.

В продължение на 15 години Золтан Имели е активно ангажиран в
международен план в областта на съвременните изпълнителските изкуства
като мениджър на компании, фестивали, турнета и отделни продукции. През
последните 5 години той работи като консултант на свободна практика за
множество културни проекти. Сред последните му дейности са подготовката на
Общината на Будапеща за участие в конкурса “Европейска Културна Столица за
2010 година”, организацията на две конференции от висока важност в
областта на културните политики, два големи фестивала, представящи
холандско и белгийско съврменно изкуство в Унгария през 2008 и 2009, както и
международна конференция за състоянието на съвременната хореография през
2010. Член на IETM от 1996. През 2004 ръководи провеждането на Общата
среща на организацията в Будапеща. А от 2001 до 2007 е член на борда на
международната мрежа. От 2002 година е отговорен за международната
програма на МУ Театър, Будапеща. В момента Имели работи по серия от

Датско-Холандско-Унгарски междудисциплинарни събития планирани за 2011 година в Будапеща.

Програма на срещата

Четвърта открита работна среща на АСТ

Здравейте всички,

Имаме нов и важен повод за поредна обща среща на Асоциацията за свободен театър и ако трябва да го обобщим в една дума, то тя е действително една:

МОБИЛИЗАЦИЯ!

Независимо дали следите развитието на темата за театралната реформа или избягвате новините за нея, защото смятате, че нищо няма да се промени, тази тема е важна и именно сега е моментът, в който се взимат важни решения за пренареждането на театралното поле в България. Това означава, че това е и моментът за нашето най-силно настояване Свободният театър да бъде включен във визията на Министерството на културата. Не знаем в каква степен ще успеем, но със сигурност – верни на каузата си – сме длъжни да направим каквото можем, за да си създадем условия за работа, максимално близки до тези, които желаем.

Асоциацията получи покана за организиране на събитие в рамките на Малък сезон и това, на което се спряхме като на най-наложително, е организирането на международна двудневна конференция, посветена на необходимостта и значението на Свободния театър за всяка съвременна европейска култура. Благодарение подкрепата на ТР „Сфумато”,  Унгарския културен институт и немския съюз за независим театър ще имаме възможност да поканим и двама експерти от Германия и Унгария, които да дадат един поглед „отвън”, както и примери за направеното от тях в собствените им страни.

Друга важна тема освен конференцията е необходимостта от общо обсъждане на посоката, в която да се придвижи програмата „Вечери на свободния театър”, провеждаща се в Младежкия театър. Независимо от своите плюсове и минуси, програмата е изключително ценна основно с едно – с това, че дава пример на държавните и общински театри как независими проекти могат да намират възможност за изява в техните пространства. Трябва заедно да обсъдим как тази инициатива може да се развие – и извън Младежия – по начин, максимално полезен на максимален брой спектакли и екипи.

Независимо дали сте членове на АСТ, още се каните или все още нямате желание да се присъедините, горещо ви каним на тази обща отворена среща! Независимият театър може да се развива, единствено, ако хората работещи на свободна практика действат заедно. И сега е момент да проявите вашите умения и ангажимент.

Вярваме, че уменията, контактите и енергията на всеки един от нас, ще направи възможността да отвоюваме място за свободни проекти по-голяма!

Заповядайте на четвъртата обща среща на АСТ на 20.06.2010 (неделя) от 14:00 до 17:00.

Място на срещата: откритото наскоро независимо пространство за съвременен танц и пърформанс – Дерида Денс Център (ул. Индустриална 11; повече информация за местонахождението на Центъра: http://www.derida-dance.com/qs/bg/kontakt)

Тема на срещата: МОБИЛИЗАЦИЯ!

Заповядайте, дори и да не знаете как можете да допринесете по изброените вече теми – мнението на всеки един е от голямо значение!

Молим ви да разпространите тази покана до всички, за които смятате, че тази среща би могла да бъде от полза!

До скоро!

Поздрави,

Учредителен екип на АСТ –

Асоциация за свободен театър

sled sto4na gara nadiasno pod mosta

За нуждата от националната стратегия за българската култура

Цялата дискусия вижте във видеофайла тук.

Становище на АСТ във връзка с

ПМС 76/2010г. за 10% съкращение на разходите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и решението на Правителството на Република България за 20% съкращаване на бюджетните  трансфери от 04.05.2010 г., както и стопирането на сесията за субсидия на театрални проекти на частни театри и независими театрални организации, обявена от Министерство на културата на 18.03.2010г. (първата обявявана от години отделна сесия за финансиране на тази сфера на българския театър)

Смятаме, че с влизането в сила на тези антикризисни мерки се оформя една нова криза. Смятаме, че няма белези за предварително проведен прецизен анализ на следствията, до които съкращаването на бюджетни средства за Министерството на Културата води. Според нас се създава единствено перспективата България да остане без действащи културни институти и така държавата сама да унищожи спояващия елемент на обществото ни. С унищожаването на трудовия пазар в българската култура се осъждат голям брой професионалисти на безработица, както и се създават непреодолими предпоставки за ново изтичане на мозъци от България на вече практикуващи професионалисти в областта на културата и изкуствата както и на тези, които в момента се учат в българските висши институти.

В този смисъл, за нас е ключово да се спре разглеждането на културата като бюджетен разход и да се възприеме адекватната европейска гледна точка за културата като инвестиция в човешкия ресурс на една държава. Тогава съвсем естествено може да се пристъпи към това, бюджетът за култура да бъде определян на процентно ниво спрямо общия държавен бюджет на страната, така че държавната културна стратегия да има достатъчно сигурна база, на която да стъпи при евентуално преструктуриране. И нека когато се говори за данъкоплатците не се забравя, че всеки данъкоплатец плаща и за правото си да бъде адекватно образован и за правото си да има достъп до културни продукти, които да развиват неговата духовност и да укрепват чувството му за идентичност и културна принадлежност.

Смятаме, че е нужно да се преразгледа и използването на термина „реформа” като означаващ съкращаване на средства и ресурси и да се наложи термина „реформа” като актуализиране на държавната системата за подкрепа на културните процеси спрямо реалната културна ситуация – играчи в полето и техните нужди, стратегия за развитието на процесите в бъдеще. Така изработването на адекватен закон за изпълнителските изкуства, съобразен с тяхната специфика и настоящия контекст ще стане възможно.

По наше разбиране една реформа трябва да бъде неразделна част от предварително проектирана дългосрочна стратегия за българската култура, в която фигурират ясни държавни приоритети както и финансови условия, които гарантират равен достъп и устойчивост на културата на страната ни. По своята същност сегашното законодателство прави невъзможно прилагането на основна европейска ценност като децентрализацията, чрез която културните продукти да могат да дават своите осезаеми резултати за българското общество.

Вярвяме, че единствения начин за създаване на тази стратегия е чрез спазване принципите на прозрачност и широк публичен дебат.

Искаме да се разбере, че постъпателното намаляване на бюджета  за българска култура и  липсата на приоритети, визия и политика в тази област, води неизменно до нейната девалвация до и под критично ниво и настояваме за преразглеждане на антикризисните мерки спрямо този ключов сегмент от българската икономика.

С уважение,

АСТ – Асоциация за свободен театър

Подписаната от АСТ обща декларация може да намерите тук getdata.

Театралната реформа в действие

Видео записи от дебата, посветен на театралната реформа, организиран от Червената къща – 28.04.2010.

http://www.redhouse-sofia.org/AudioVideo.aspx?id=149

http://www.redhouse-sofia.org/AudioVideo.aspx?id=150

Антистатик 2010

повече инфо на www.antistaticfestival.org

.

Трета открита работна среща на АСТ

На 6 март (събота) от 12.00 до 14.00 в АртКлуб на ул. Цар Иван Асен II, №6 се проведе Третата открита работна среща на Асоциация за свободен театър.