Граматика на свободния театър

16.07.2010

1/3 от гилдията на актьорите у нас в момента работи на свободна практика. Този брой расте. В държавните театри ще има все по-малко работни места, а  извън тях – все повече професионалисти без социална защита.

Пренареждането на театралната карта в България е въпрос на месеци. Преди парчетата от нея да бъдат сглобени, Асоциацията за свободен театър реши да сподели с  всички какви възможности за едно успешно и смислено бъдеще вижда и дава за това. Направи го с международна работна среща, организирана съвместно с ТР „Сфумато”. На нея трябваше да стане ясно,  че у нас  си струва  да се прави свободен театър и от това ще спечелят всички. Стига да го предвидят и политиците.

„Те са странни хора. Ходят с костюм в най-голямата жега. Аз се опитвам да остана нормален и дойдох с кецове.” – това каза зам.- кметът  на София Христо Ангеличин на срещата и сподели искрения си срам от факта, че никой до момента не е регламентирал законово правенето на изкуство на свободен принцип. По думите му,  тази година Столична програма Култура е финансирала културни институции, които са на бюджетна издръжка.  „Ще ми се да отворя културните институти за вас. Мога да бъда търсен, за да отварям врати..”

Още по-сериозен ангажимент към  Асоциацията за свободен театър пое заместник-министърът на културата Митко Тодоров, който увери АКТ, че в закона за сценичните изкуства ще има разписани  правила за функционирането и субсидирането на свободния театър у нас : „Дали сме заявка в парламента до края на годината този закон да се представи. Държим да предвидим  място в него и за свободния театър – с отделна ниша и квота за проекти, както и равноправно отношение на всички театрални форуми. В експертната комисия ще има представител на свободния театър. Очаквайте покана август-септември.”

Съюзът на артистите в лицето на неговия председател Христо Мутафчиев също увери, че застава изцяло зад каузата да защитава интересите на свободните творци като узакони статута им и да подкрепя този вид театър „Как обаче в условията на криза би функционирал един такъв театър в Силистра, например, и как местният парламент ще отдели пари за него?” – вместо отговор, Александър Опиц- специален гост и участник в работната среща, председател на Асоциацията за Свободен Театър в областта Баден Вюртенберг-Германия, сподели как функционира свободният театър в страната му.

„Общините в Германия също са финансово притеснени и някои от театрите в тях  вероятно ще затворят врати, но независимата сцена при нас е синоним на новаторство, креативност, качество и професионализъм. Свободният театър в Германия функционира гъвкаво, хората, заети с правенето му са по-компактни като брой и по-независими от гледна точка на бюрокрацията. Какво имам предвид:

В държавния театър например, има проблем с една доста раздута администрация и персонал, който от своя страна е организиран в синдикати.

В Германия административните театри гълтат по 60 милиона евро. От тези пари едва 10-15% остават за чистото изкуство, всичко останало е изядено от управленския апарат. Ако междувременно синдикатите са успели да договорят увеличение на парите за техническия персонал, тези 10-15% падат още повече. Директорите на театри се страхуват, че рано или късно, при така създадeната и работеща схема, на хората на изкуството няма да има с какво да се плаща.”

С цената на доста усилия, Александър Опиц и независимият театрален сектор  успяват да издействат субсидията за свободния театър в областта Баден Вюртенберг да бъде увеличена от 260 хиляди на 360 хиляди евро. Въпреки постигнатото, Опиц обръща внимание на правителството, че сумата е недостатъчна. Инициира обществен дебат и през 2008-ма  се взима решението отпуснатите пари да станат милион и четиристотин хиляди евро.

Свободният театър се оказва чудесна отправна точка за инвестиции в инфраструктурата.  Успехите му стимулират община Манхайм да вдигне бюджета си за свободен театър и да инвестира седем милиона евро за изграждане на специална сграда с мултифункционална сцена и репетиционни с обща площ от девет хиляди квадратни метра. За поддържане на сградата са предвидени 3 милиона евро годишно.

Все повече  общински и държавни театри в Германия живо се интересуват от процесите, които текат на свободната сцена, за да сверят часовниците си и да са в крак с тенденциите.  Този некомерсиален театър в комерсиална среда може да се похвали с доста преимущества. Мобилен е, привлича младата публика, отваря нови аудитории, центрира се около водещи теми за обществото. Що се отнася до социалния статут на хората, правещи свободен театър в Германия, той е регламентиран простичко:

Творците на свободна практика са членове на така наречената социална каса за творци на свободна практика (Künstlersozialkasse). Половината от средствата, постъпващи в нея идват от тях самите, като плащат по най-ниската ставка. 30% от сумата в касата пристига от тези, които ползват резултата от труда, готовия продукт. Най-често това са галерии, театри и т.н., в зависимост от това къде се поставя представлението. Държавата поема 20% от сумата. 220 хиляди евро годишно внася федералното правителство. От тази социална каса са осигурени 160 хиляди творци на свободна практика. Те получават пенсия от 380 евро, което е под границата на бедността. Асоциацията на Опиц успява да издейства втори стълб на осигуряване – застраховка в размер на 5 евро месечно, което носи цели 300 евро допълнително към пенсията на свободните творци. А те всички са членове на социалната каса. Как се става неин член? Условието е да се докаже, че поне 50% от доходите на желаещия идват от работа на свободна практика. Лицето няма право да работи на трудов договор и печели пари извън сферата на изкуството.

„Ще ви подкрепяме докато не получите една прилична субсидия”- беше категоричен Опиц.

Бюджетът за реализация на свободно представление в България е средно едва 3 800 лева. Липсата на пространства за работа, на държавна подкрепа и социална защита не спира тези хора да случват проектите си. Ето какви трудности срещат:

Веселин Димоврежисьор:

„През последните няколко години у нас възможностите за отпускане на средства от конкурси и проекти са силно ограничени. Получаваме обикновено около 20 % от исканата сума. За да реализираме даден свободен проект, помагат различни посолства, културни институти и частни организации, но подкрепата идва главно отвън, а не от България. Особено ни тежи липсата на подкрепа за по-дълъг период от време, година-две, за да има поредица от факти, тенденция и самочувствие на присъствие.”

Ирина Голева актриса:

„Сдружение „По действителен случай” успяхме да сбъднем нашия трети свободен проект – „Ноктюрно”, без никаква подкрепа от страна на държавата. Премиерата мина с голям успех, който ни костваше месеци  труд и потъване в заеми и кредити.  За самото кандидатстване за финансиране от Столична община се готвихме 2 месеца. Не го получихме. За сметка на това, успяхме да се преборим за подкрепата на министерството на културата, която е на стойност 8 хиляди лева. Тях още ги няма. И никой не казва защо. По документи би трябвало да са факт. Както е факт представлението.”

Иван Добчев – режисьор:

„Положението в държавните театри е катастрофално, голяма част от хората са пуснати в икономически ваканции, наистина ли смятате, че някой ще обърне внимание на свободния театър и неговите нужди? Единственият шанс е да се задействат институции отвън, на ниво ЕП ако щете, да ни задължат да обърнем внимание.”

На запад биха отговорили, че  не е задължително от политиците да се очаква всичко. Важното е независимият театър да излезе с платформа и искания. За да бъде чут и предвиден. Още нещо, биха ни посъветвали да не диаболизираме институционалния театър, защото  повече полза има в това да се работи хитро с него.  И най-накрая да се отключи закона за меценатството.

В Унгария има доста повече пари за култура. Золтан Имели е пропътувал 770 километра, за да сподели опита си на международната среща по въпросите на свободния театър. Близо 15 години  Имели работи в областта на изпълнителските изкуства като мениджър на компании, фестивали, турнета, различни продукции и междудисциплинарни събития.

Според него, въпросът е как министерството разпределя средствата и има ли прозрачност.  За да стигнат до отговора, преди две години унгарците правят  пълен анализ на системата за театър, за да се разбере колко струва тя на държавата. Цифрите показват, че независимият театрален сектор, който е по-ниско субсидиран, докарва повече пари и е по-адекватен на потребностите на аудиторията от държавния. Това желязно доказателство позволява  в новия закон за театър в Унгария правилата за разпределение на средствата да се променят към по-добро.

„В този закон парите, отпускани за театър са уточнени с проценти. Ако всяка година бюджетът е различен, процентът гарантира справедлив и сигурен приход от него. Бюджетът се гласува от министерството, но между него и получателя на сумата стои съвет за изпълнителски изкуства. Какво е заявил желаещият като намерение, как ще го изпълни, какъв е резултатът от предишната му работа и доколко се е пресякъл с очакваното –  това е въпросът, който основно вълнува взимащите решението за парите”

В случая с Асоциацията за свободен театър у нас, става дума не само за реалистично намерение в позиция на изчакване, а за готовност за действие.

Полето на хората, които работят на свободна практика се осъзнава и поставя под въпрос хубавите думи и неработещите закони в България. С предложение за един успешен модел на фона на колабиралите досегашни. Като поема всички предизвикателства пред бъдещето на свободното театрално пространство, но само ако се разберем какво ще е то. Защото сега е моментът това място по някакъв начин да се узакони и бъде достойно.

Пресцентър – Асоциация за свободен театър

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: