Становище на АСТ и АСТИ

21.10.2010

Становище на АСТ и АСТИ за предложения от Министерство на културата проект за Закон за сценичните изкуства.

В настоящия проектозакон правят впечатление няколко основни положения:

В него е очевидна липсата на цялостна визия и стратегия за развитие на сектора на изпълнителските изкуства. Голяма част от заложените процедури са несъгласувани помежду си. В  текста липсва издържана уеднаквена терминология, допуснати са редица грешки, които правят някои от алинеите неработещи и оставят впечатление за липса на юридическа грамотност у списалите закона. Текстът е написан изцяло като инструмент за постигане на бюрократични цели и по никакъв начин в него не присъства познаване спецификата на сектора на изпълнителските изкуства, грижа за хората, работещи в сектора или визия за неговото бъдещо и успешно развитие. За съжаление, в този си вид проектозаконът е само една груба конструкция, чието конкретизиране е оставено на наредби и нормативни актове, които да бъдат издадени впоследствие по преценка на министъра на културата. Обезпокоителен е фактът, че в много положения настоящият законопроект е в пълен разрез с положенията, заложени в Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) и демонстрира по-скоро една тенденция към централизация и свиване, диаметрално противоположна на духа на европейските документи по въпросите на културните политики.

Законопроектът  дава  изключително раздути правомощия на министъра на културата, който е поставен в позиция почти еднолично да взима решения за всяка една от дейностите, предвидени от закона – позиция и тенденция, недопустима за ведомство на страна-членка на ЕС.  Спрямо новия план липсва ясна идея за вътрешния ред и взаимодействието между отделните ведомства в рамките на самото Министерство. Това по никакъв начин не дава индикации за промени във функционирането на самата институция по посока на някакво оптимизиране или подобряване на нейната работа.  Обезпокоително е, че освен с изключение на няколко спорадични споменавания, проектозаконът по никакъв начин не предвижда подкрепа на свободния сектор в областта на изпълнителските изкуства. Дейността на едно от най-демократичните институционални постижения в областта на съвременната българска култура – Национален фонд „Култура”, в настоящия документ липсва.

Вместо да насърчава културното многообразие и свободната артистична гражданска инициатива, проектозаконът допълнително ограничава възможностите за развитието на независимия сектор в областта на изпълнителските изкуства. Процедурите, свързани с вписването в регистъра на Министерство на културата, имат по-скоро рестриктивен и наказателен характер. Имайки предвид положителните цели, които би трябвало да си поставя този регистър, не би следвало невписването в него да води до административно наказателни последствия.

В проектозакона не се споменава нито дума за начина на подпомагане на млади автори и възможностите за привличане на млади аудитории. Не се споменава за сценична дейност с образователна и социална насоченост.

В предложения от работния екип на проектозакона вариант липсва указана категоризация на видовете организации, ангажирани в областта на изпълнителските изкуства. Своеобразната „класификация” е изключително оскъдна, прибързана и разнородна и не почива на никакво реално и задълбочено проучване на спецификите на полето. Прилагането на подобна необмислена схема като средство за категорозиране на организации, работещи в сферата на изпълнителски изкуства може не само да доведе до неимоверно усложняване на професионалната ситуация и до пълно объркване дейността на отделни организации, но и до разрушителни за българския театрален контекст последствия, от гледна точка на една по-дългосрочна визия за развитие на този сектор. Една действителна класификация би следвало да бъде разписана в самия закон, а не оставена на произвола на отделни наредби на министъра на културата.

Финансовата част на проектозакона не предвижда никакви промени в начините на финансиране на независимите организации на конкурсен принцип.  Обявените в документа приоритети по никакъв начин не са подкрепени от реални механизми за разпределение на бюджетни субсидии, които да динамизират и подкрепят разнообразяването на професионалния контекст и да спомогнат за повишаване качеството на предлаганата театрална продукция. Цялото внимание на законотвореца пада изключително и само върху държавните бюджетни институции като частната и свободната инициатива, освен чрез общи изказвания по темата, не бива предвидена в бюджетната рамка, която текстът разпределя. Основната част от закона, касаеща инструментите на финансиране не е предоставена в настоящия документ. Това не позволява изграждането на цялостна визия за поставените пред този законопроект цели.

Единственото, което този текст действително регламентира и което очевидно е неговата единствена юридическа функция, е оповестяването механизма на преобразуване на културните институти в търговски дружества, чрез прехвърлянето на мост между разпоредбите на Закона за закрила и развитие на културата и Търговския закон. Но предоставеният ни за коментар документ, не съдържа никаква задоволителна обосновка, как едно подобно действие би допринесло за по-доброто и оживено функциониране на сектора на изпълнителските изкуства в момент на финансова и икономическа криза. Когато се предприема една такава стъпка, трябва да се посочат критерии, на основата, на които държавата ще провежда някаква политика. Само оставянето на търговския принцип, като единствена валидна мотивация, не хвърля яснота върху процедурите, по които ще бъдат назначавани директорите на съответните организации, какви типове договори ще сключват, какви задължения ще имат тези държавни предприятия към културната политика и традицията на предходния статут.  Същевременно проектозаконът не дава достатъчно информация за планираните финансови инструменти, които да гарантират устойчивостта и успешното развитие на новосъздадените държавни предприятия. Общото впечатление от документа е, че той е непълен и не създава предпоставки за изграждането на дългосрочна стратегия.

Намирам настоящия законопроект за недообмислен, непълен и поради това рисков за професионалната общност, занимаваща се с различните видове изпълнителски изкуства в България, както и за опазването и развитието на българската сценична култура във време на криза. Необходимо е целият законопроект да се преразгледа основно, ако целта на тази операция действително е улесняването и по-ефикасното подпомагане на изпълнителските изкуства в България. В противен случай, Министерството на културата е длъжно да оповести своите действителни цели, заради които се инвестират средствата на данъкоплатците без да са създадени условия за реално опазване и подпомагане на съвременната българска култура и живото изкуство.

Advertisements

Един коментар to “Становище на АСТ и АСТИ”

  1. Александър said

    Приятели, в последния абзац, първата е дума „намирам“. Хайде да я направим в множествено число: „намираме“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: